Счупеното колело полностью

Ли Шай Тун седеше на държавническия си трон, високото му ъгловато тяло беше облечено в императорско жълто. Съветът на министрите бе свършил преди час, но Хен Ю бе останал с молба за частна аудиенция със своя танг. Три широки стъпала водеха нагоре към присъствената платформа. В подножието на тези стъпала стоеше канцлерът на танга, Чун Ху-ян. През последните няколко месеца старецът видимо беше отслабнал — върху плещите на способния и честен Чун се бяха стоварили още правомощия; именно при Чун беше отишъл Хен веднага след края на Съвета. Сега, когато погледна към танга, Чун се усмихна едва-едва.

— Благодарен съм за тази възможност да поговоря с вас, чие хсия — започна Хен. — Не бих молил, ако не ставаше дума за въпрос от най-голяма спешност.

Тангът се усмихна.

— Разбира се. Но моля ви, Хен Ю, бъдете кратък. Вече закъснявам за следващата си среща.

Хен се поклони отново, наясно със задължението, което имаше към канцлера, задето беше осигурил тази аудиенция.

— Става дума за младия Шепърд, чие хсия.

Тангът вдигна вежди.

— Момчето на Хал? Какво за него?

— Разбрах, че е в колеж, чие хсия.

Ли Шай Тун се засмя.

— Знаете го със сигурност, Хен Ю, иначе нямаше да го споменете. Но какво става? Да не би момчето да има неприятности?

Хен се поколеба.

— Не съм сигурен, чие хсия. Не изглежда да се намира в непосредствена опасност, но определени факти, предоставени на вниманието ми, предполагат, че тя може и да му предстои през следващите дни.

Ли Шай Тун се наведе напред, лявата му ръка поглаждаше сплетената му брада.

— Ясно. Но защо идвате при мене, Хен Ю? Това не е ли работа за генерал Ноченци?

Хен се поклони ниско.

— Обикновено бих се съгласил, чие хсия, но като се имат предвид болестта на бащата и възможните бъдещи отношения на момчето с принц Юан…

Остави другото недоизказано, но Ли Шай Тун го разбра. Хен беше прав. Това беше много по-важно от всяка обичайна задача на сигурността. Каквито и да бяха намеренията на Бен точно в този момент, той беше възпитан за съветник на Ли Юан. А и гените му сигурно щяха да си кажат думата. Следователно, каквото и да ставаше с него сега, беше важно.

— Какво предлагате, Хен Ю?

Хен Ю се поклони в отговор, след това протегна ръка с предварително приготвения от него свитък. Чун Ху-ян го взе от него и го подаде на танга, който го разгъна и започна да чете. Когато свърши, отново погледна Хен.

— Добре. Имате позволението ми за това, Хен Ю. Ще го подпиша и ще дам на генерала потвърдително копие. Но не отлагайте. Искам това да стане веднага.

— Разбира се, чие хсия.

— И. Хен Ю…

— Да, чие хсия!

— Задължен съм ви за това. Ако има някоя дребна услуга, с която мога да ви се отплатя, известете Чун Ху-ян и ще бъде сторено.

Хен Ю се поклони ниско.

— Щедростта ви е прекалена, чие хсия, но, простете ми, няма да бъде правилно от моя страна да се възползвам от онова, което в края на краищата е просто дълг към господаря ми. Както винаги, чие хсия, не моля за нищо, освен да ви служа.

Докато се изправяше, видя доволната усмивка на устните на стария човек и разбра, че е постъпил мъдро. Имаше неща, които му бяха необходими — неща, за които тангът можеше да го улесни; но в момента никое от тях не беше извън широкия му достъп. Да се ползва обаче с добрите чувства на танга беше съвсем различно. Поклони се за втори път, след това сведе глава пред Чун Ху-ян и се оттегли. Някой ден — сигурен беше — подобни временни жертви щяха да се отплатят — хилядократно да надхвърлят наградите, от които сега се отказа толкова лесно. Междувременно щеше да разбере за какво изобщо става въпрос в цялата тази история с Новачек. Щеше да стигне до дъното й и после да се постарае той да е човекът, от когото първо ще я чуе тангът.

Когато огромните врати се затвориха зад него, се огледа с усмивка из големите зали и коридори на двореца. Да, сега дните на стария танг бяха преброени. И когато му дойдеше времето, принц Юан щеше да се нуждае от канцлер. По-млад от Чун Ху-ян. Човек, на когото абсолютно може да се опре.

Хен Ю продължи покрай кланящите се слуги; широка усмивка осветяваше чертите му.

И защо да не е той? Защо да не е Хен Ю, чието досие е неопетнено, чиито способности и лоялност са безспорни?

Когато ги приближи, огромните, тапицирани с кожа външни врати започнаха да се отдръпват, пропускайки ярка слънчева светлина сред сенките на широкия коридор с висок таван. Отвън стражите с обръснати глави от елитния взвод на танга се кланяха ниско, докато минаваше между тях. Възхитен от ситуацията, Хен Ю, министър на Ли Шай Тун, танг на Град Европа, слабо се засмя от удоволствие.

Да, помисли си с поглед, насочен нагоре към големия кръг на слънцето. Защо не?

Катрин стоеше на вратата и гледаше към него. Бен седеше на края на леглото — главата му беше вирната напред, раменете — наежени — и се взираше в рамката, без да вижда.