За момент Новачек се взря в него — собствената му враждебност се срещна с тази на
— Вие ни наричате „големи задници“ зад гърба ни, но точно ти самият си задник, нали, Хен?
Очите на Хен проблеснаха от гняв, но той се овладя, спомняйки си какво му беше казал чичо му. В никакъв случай да не провокира Новачек.
— Ами ако ти кажа, че не можеш да го имаш?
Новачек се засмя.
— Хубаво. Можеш да ми платиш милиона. На вноски, ако искаш. Обаче едва ли ще имаш интерес. По сто и петдесет хиляди на година — пак вдигна поглед и срещна очите на
Хен преглътна, а след това почти грубо набута торбичката в ръцете на другия.
Сергей изгледа Хен — забеляза колко ядосан беше — и се зачуди, после погледна простата бяла торбичка, която държеше; напипа формата на бронза под тънкия като кожа плат. Обля го прозрачно, чисто чувство на задоволство — на удовлетворение.
— Добре — каза той. — На чисто сме, Хен Чан-йе. Аз бих казал, че дългът ти е уреден, а ти?
Хен Чан-йе се врътна и направи три гневни крачки, преди да се обърне отново. Лицето му беше почти почерняло от яд; пръстът му обвинително се насочи към неговия мъчител.
— Внимавай, Новачек. Следващия път може да нямаш толкова късмет. Следващия път може да срещнеш някого, за когото честта е нещо по-маловажно, отколкото за мене. И тогава ще разбереш какво всъщност мисли светът за боклуци като тебе.
Сергей му се усмихна нагло.
— Върви си го начукай, Хен Чан-йе. Ти имаш чест не повече от оная работа на някой бос от Триадата. Единствената причина да си платиш беше, че те е страх да не изгубиш достойнството си пред приятелите си. Но това си е твой проблем. Аз получих каквото исках.
Хен отвори уста, сякаш се готвеше да му отговори подобаващо, после промени решението си. Разсмя се и разтърси глава — изведнъж тонът му беше станал по-студен, по-овладян:
— Така ли, приятелю? Така ли?
Отидоха в кафе „Бургундия“, взеха маса близо до Зеленината и платиха, за да махнат останалите три стола. Катрин седна отдясно на Бен — многоетажната клетка на централната пагода беше зад гърба й и оформяше рамка около бледата й, прилична на огън красота. „Птичката ми“ — така я наричаше той сега и това подхождаше. Той се усмихна, разглеждайки профила й, после се обърна и извика сервитьора.
Цяла вечер беше тих, мълчалив. Беше дошло второ писмо. Сега се намираше в джоба на якето му — неотворено. Усещаше нежния му натиск върху гръдта си, чувстваше скритата му форма.
И тя се беше умълчала, но по други причини. Нейното мълчание беше мрачно, ревниво — онова, което той бе опознал прекалено добре през последните няколко дена.
Сервитьорът дойде, наля им вино и остави наченатата бутилка в кофичка с лед помежду им. Бен се наведе и чукна чашата си о нейната.
Тя извърна глава към него.
— Какво иска тя?
Той едва не се усмихна — знаеше какво си мисли тя. Необяснимите му отсъствия. Писмата. Дори настроенията му. Знаеше, че тя възприема всичко това като признаци за изневяра. Но не е сигурно. Или поне не още. И оттук и мрачното й мълчание.
Той отпи от виното и остави чашата си.
— Ето, виж — извади писмото от джоба си и й го подаде.
Тя присви подозрително очи, после взе писмото. Известно време просто се взираше в него — не беше сигурна какво иска да й покаже, като й го дава. След това го вдигна към носа си и го помириса.
— Отвори го — колебанието й го забавляваше. — Или ми го върни, аз ще го отворя. От сестра ми е, от Мег.
Тя кимна, убедена само наполовина, но му върна писмото. Наблюдаваше как той го отвори с нокътя на палеца си и извади четирите старателно сгънати листа хартия. Без дори да ги погледне, й ги подаде.
— Ето, виж…
Тя наведе глава и се зачете — отначало неохотно, после — с все по-нарастващ интерес. Най-сетне отново вдигна поглед — лицето й беше променено, по-открито.
— Но защо не ми каза? Беше жестоко от твоя страна, Бен — да ме оставиш в неведение. Аз си мислех, че…
Изчерви се и отмести поглед. Той се протегна и взе писмото.
— Не си ли доволен, Бен? Според мене е много мило от нейна страна, че се безпокои за тебе. Може да отседне при мене, ако искаш. Имам походно легло. Може да спи на него.
Той я погледна, след това се върна към писмото. Дочете го, сгъна го грижливо и го пъхна обратно в джоба си.
— Е? — попита тя. — Ще е много хубаво да се запозная със сестра ти. Наистина.
Той си наля още вино, после изпразни чашата си на един дъх. Тя го наблюдаваше озадачена.
— Какво има? Защо не ми казваш?
Той поклати глава.
— Не се обичате, така ли? Това ли е?
Той се разсмя.
— Кой, ние с Мег ли? Не, тя… — той се усмихна със странна усмивка и се вторачи в празната чаша. — Тя е просто съвършена. — Погледна я, след това протегна ръка, вдигна нежно брадичката й и се наведе, за да докосне устните й със своите.
Тя се усмихна.
— Това ми хареса. Та какво тя?
— Тя ще отседне при мене — и с това реши да приключи въпроса. — А сега… какво да си поръчаме?
