Счупеното колело полностью

— Както винаги, Цу Ма, вие ме изпреварвате. Всъщност проблемът се състои в изграждането на такава контролна система. Човешкият мозък е много по-сложен от този на сокола и обезпечаването на проследяването на четирийсет милиарда отделни индивиди, разпръснати из трите хиляди нива на Града, е много по-трудно, отколкото проследяването на няколко сокола, намиращи се в едно имение. Трябва да подчертая, че Ли Юан постигна малък напредък в това отношение. Не е нужно да се инвестират още време и пари в това изследване.

— Разбирам. Значи това ще поискате утре от Съвета? Разрешение да следвате тази линия на поведение в търсенията си?

Ли Шай Тун леко наклони глава.

— По такъв начин един танг няма да наруши Декрета. Цу Ма се усмихна.

— Така е. Но бъдете сигурен, Шай Тун, за това, както и за други неща имате пълната ми подкрепа в Съвета. — Той изпразни чашата си и я остави. — А другата част от плана ви?

Ли Шай Тун се усмихна.

— Засега това е достатъчно. Но ако ми окажете честта да бъдете мой гост в Тонджиян тази есен, ще можем да поговорим повече. Дотогава нещата ще са се развили повече и освен това, сигурен съм, че за Ли Юан ще е удоволствие и чест да ви изложи плана си.

На лицето на Цу Ма се появи усмивка.

— За мене ще е голяма чест и удоволствие. Но понеже стана дума за Ли Юан — за дълго пренебрегнахме сина ви и новата му съпруга. Трябва да го поздравя за избора му.

Двамата мъже се престориха, че не виждат съмнението, пробягало за миг по лицето на танга.

— А вие, Хал? — Ли Шай Тун погледна към стария си приятел. — Ще дойдете ли?

Шепърд се усмихна.

— Може би по-късно. Сега се чувствам малко уморен. Предполагам, че е от многото ян сен.

— Да, вероятно е така.

И тъжно извръщайки се от него, Ли Шай Тун пое ръката на Цу Ма и го поведе към насъбралото се множество в Голямата зала.

Кар се наведе над масата и с една ръка вдигна мъжа от стола, на който той седеше, здраво стиснал в юмрука си предницата на светлосинята му туника.

— Какво значи „не може“! Аз тръгвам днес. С първия възможен кораб. И ще взема тези файлове със себе си.

За миг лявата ръка на мъжа се опита да достигне до интеркома на бюрото му, после се отказа. Той вече беше чувал какъв маниак е Кар, но никога не би повярвал, че същият този Кар ще нахлуе в кабинета му и ще го нападне с физическа сила.

— Не знаете ли кой съм аз? — изкрещя той, гласът му обаче беше някак си сподавен. — Аз съм генерал-губернатор на Марс. Не можете да си позволявате това с мене.

Кар измъкна мъжа иззад масата, така че да се окаже очи в очи с него.

— Не сте вие този, който ще ме учи кое може да се прави и кое не, господин губернатор Шенк. Беше ви наредено да ми оказвате пълно съдействие, но откакто се върнах в Тян Мен Ку, вие не бяхте за мен нищо друго освен пречка.

Губернаторът болезнено преглътна.

— Но… разследването… Станцията Фен Шу беше разрушена, а тръбопроводът — сериозно повреден.

— Това си е ваша грижа. Моята е при първа възможност да докладвам на своя танг и да взема със себе си цялата важна и отнасяща се до случая информация. И вие го знаехте. Бяхте получили необходимите заповеди.

— Но…

Кар се изправи, пусна тежко Шенк обратно на стола, после стовари юмрука си върху интеркома.

— Искате война със Седмината ли?

— Какво? — лицето на Шенк се сгърчи.

— Защото точно това ще ви се случи, ако вземете каквито и да е по-нататъшни мерки за моето задържане тук. Аз бях упълномощен със специален декрет на Седмината да направя всичко, което сметна за необходимо, за да бъде наказан справедливо изменникът Бердичев, както и да използвам всички архиви и документи, отнасящи се до това лице. Така и направих. Значи, кажете ми сега, ши Шенк, какво общо има с мене вашето разследване?

— Аз… — започна той, после видя отворената врата зад Кар.

Кар светкавично се обърна.

— Донеси файловете за Бердичев. Веднага.

Подчиненият се обърна към губернатора Шенк, пренебрегвайки Кар.

— Ваше превъзходителство?

Кар отново погледна Шенк.

— Е? Ще се изправите ли срещу Седмината, подписвайки по този начин смъртната си присъда, или ще направите каквото аз предлагам?

Шенк отново преглътна, после наведе глава.

— Прави каквото казва той. Приготви и разрешителното на майор Кар за Тиенцин. Той тръгва този следобед.

— Веднага, ваше превъзходителство.

— Добре — каза Кар и разположи огромното си тяло в мъничкия стол. — Кажете ми сега, господин губернатор, кой ви нареди да ме задържите тук?

Долу в Чун Куо Де Вор вдигна поглед от папките и строго се втренчи в лейтенанта.

— Това ли е всичко?

Виганд наведе глава.

— Засега да, ваше превъзходителство. Но хората, с които поддържаме връзка, обещаха да получим повече. Ще знаете за тази паплач всичко, което бихте искали да знаете още преди да се срещнете отново с тях.

— Добре. Защото искам да знам кой в какво е добър и кой за какво отговаря. Искам да знам откъде идват и какво искат да постигнат. И не искам предположения. Искам факти.

— Разбира се, ваше превъзходителство. Веднага ще се заема с това.