Счупеното колело полностью

Главата на Еберт си остана сведена; не се осмеляваше да срещне погледа на танга даже и когато последният му задаваше такъв директен въпрос. Нито пък се остави да бъде подлъган от изискването за прям отговор. Той отвърна така, както знаеше, че би желал тангът.

— Чие хсия, мисля, че негово превъзходителство Цу Ма има право. Необходимо е да се успокоят онези Горе. Да се излекуват раните и да се премахне горчивината. С назначаването на управители ще се осигури стабилността на пазарите. Нещата ще продължат нормалния си ход и в списъка няма да има раздвижване, каквото продажбата на такива огромни предприятия несъмнено би предизвикала. А що се отнася до печалбата и изгодата, то здравината и сигурността на Седмината със сигурност е достатъчна изгода, нали? Само един дребнав човек би желал нещо повече.

Очите на стария танг се стоплиха от усмивка.

— Благодаря ти, Ханс. Благодарен съм ти за тези думи.

Еберт се поклони и излезе, пристъпвайки заднишком — знаеше, че му е разрешено да се оттегли.

— Свестен млад човек — каза Ли Шай Тун, след като Еберт излезе. — С всеки изминал ден все повече и повече ми напомня на баща си. Същата абсолютна прямота. Дясната ръка на Толонен. Когато навърши необходимата възраст, трябва да стане генерал. Той би направил от сина ми също великолепен генерал, не мислите ли?

— Отличен генерал — отговори Цу Ма, скривайки леките си опасения по отношение на майор Ханс Еберт. Тайните доклади за него му бяха разкрили малко по-различна картинка.

— Сега, след като вече сме сами — продължи Ли Шай Тун, — имам и други новини.

И Цу Ма, и Шепърд веднага заслушаха с внимание.

— И какви са те? — попита Цу Ма, докато гасеше пурата си в порцелановия пепелник, поставен върху кана до него.

— Чух ги от Кар. Бердичев е мъртъв.

Цу Ма се засмя, очите му се разтвориха широко.

— Сигурен ли сте?

— Видях го със собствените си очи. Кар беше свързан с мене така, че да ми се предава всичко, което той вижда и чува.

— Значи всичко свърши.

Ли Шай Тун замълча за миг, гледайки надолу. Когато отново вдигна поглед, в него се четеше загриженост.

— Не мисля така. — Той погледна към Шепърд. — Въпреки всичко Бен беше прав, Хал. Ние убихме хората, но признаците останаха.

Шепърд се усмихна мрачно.

— Не всички хора. Де Вор е все още жив.

Старият танг бавно наведе глава.

— Да. Но Кар ще се справи с него. Както се справи с Бердичев.

Цу Ма се наведе напред.

— Полезен човек е този Кар. Би трябвало да създадем повече такива като него. Дайте патент на стареца Еберт, за да започне работа по тази идея.

Ли Шай Тун се засмя и свали краката си от табуретката-костенурка.

— Може би…

Той се изправи и се протегна.

— Но първо имам друга идея, над която искам да помислите. Нещо, върху което Ли Юан работи през последните няколко месеца. Утре ще я представя в Съвета, но първо исках вие да я чуете.

Цу Ма кимна, после се облегна назад, като държеше в ръка питието си и наблюдаваше как старият танг бавно обикаля из стаята.

— Това е идея, която Ли Юан имаше още преди години, когато беше едва осемгодишен. Бил на лов със соколи заедно с Хан Чин, когато един от соколите излетял високо и отказал да се върне долу при стръвта. Хан Чин изгубил търпение, взел от слугата контролната кутия и убил птицата.

— Използвайки насочващата жичка в главата на птицата?

— Точно така.

Цу Ма отпи, после бавно поклати глава.

— На мене никога не ми се е налагало да правя подобно нещо.

— Нито пък на мене — съгласи се Ли Шай Тун. — И това беше първият подобен случай, за който бях чувал, когато преди шест месеца ми го разказа Ли Юан. До този момент Ли Юан не беше осъзнавал, че птиците са свързани по такъв начин. Това разкритие го накарало да се замисли защо нямаме такъв контрол над хората.

Цу Ма се засмя.

— Хората не са соколи. Те няма да се оставят толкова лесно да бъдат вързани.

— Не, няма. Точно това си помислил и Ли Юан. Но все пак идеята е добра. Затова и той я обсъди с мен. Ако един човек е добър, то той не би се страхувал от това, да има такава жичка в главата си. За него нищо не би се променило. Ако обаче е лош, той би трябвало да има такава жичка.

— Това ми харесва. Но дори и така, пак си остава фактът, че хората не са соколи. На тях им харесва илюзията за свобода.

Ли Шай Тун се спря пред Хал Шепърд и се наведе напред, поставяйки ръце върху раменете на своя стар приятел, с тъжна усмивка на лицето си, после отново се изправи пред Цу Ма.

— А ако им дадем тази илюзия? Ако ги накараме да повярват, че те са искали да имат такива жички в главите си?

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи.

— Но не е невъзможно. Пък и Ли Юан е готов с план, според който болшинството от хората просто ще го направят.

Цу Ма се облегна назад в размисъл.

— А техническите подробности?

Ли Шай Тун се усмихна.