Счупеното колело полностью

Срещу него, вдясно от церемониалния кан, седеше Цу Ма, танг на Западна Азия. Беше се облегнал назад, в едната си ръка държеше небрежно дълга и тънка пура. Сред познатите си беше известен като „Коня“ и това име му отиваше. Приличаше на породист жребец, беше в края на трийсетте, с широки гърди и тежки мускули, тъмната му коса беше накъдрена, оформена на елегантни дълги опашчици, в които бяха сплетени сърма и перли. Враговете му все още го имаха просто за денди, но грешаха. Независимо от външния си вид той беше способен и интелигентен млад човек и след смъртта на баща си се бе проявил като добър управител, гордост за Съвета на Седмината.

Третият човек в помещението беше Хал Шепърд. Той седеше отдясно на Цу Ма, купчина възглавници му помагаше да стои изправен на стола си, лицето му беше изопнато и бледо от болестта. Боледуваше вече две седмици, причината все още не беше ясна. Очите му, обикновено така искрящи и пълни с живот, сега изглеждаха като излезли от орбитите си и сякаш се взираха от дълбините на някакъв вътрешен мрак. До него с наведена глава, прекалено сериозна и сдържана, стоеше млада медицинска сестра хан, числяща се към персонала на танга и очакваща заповедите на болния.

Еберт се поклони, после се приближи до танга и застана пред него, държейки в ръце подноса. Ли Шай Тун пое питието си, без да прекъсва разговора и сякаш без да забелязва младия майор, който се приближи до Цу Ма, за да му подаде и неговото питие.

— Въпросът все още се състои в това, какво да правим с компаниите. Дали изцяло да ги закрием? Да ги ликвидираме и да разпределим техните активи между приятелите ни? Или да направим оферти за тях? Да ги включим в списъка, като по този начин ги лансираме? Или пък ние самите да ги ръководим, назначавайки управители, които да изпълняват заповедите ни, докато усетим, че нещата потръгват?

Цу Ма пое своя прасковен коняк, дарявайки Еберт с кратка усмивка, после се извърна и погледна към своя събрат танг.

— Знаете какво мисля по този въпрос, Шай Тун. Нещата все още са твърде несигурни. Ние вече дадохме на нашите приятели значително възнаграждение. Да сложим край на сто и осемнайсетте компании и просто да им ги предложим като изгодна плячка, би могло да предизвика гняв и омраза сред онези, които не участват в подялбата. Това само ще създаде ново поколение бунтари. Не. Аз бих гласувал за назначаването на управители. Да експлоатираме компаниите десет, може би петнайсет години и после да ги изкараме на пазара и да ги продадем на онзи, който предложи най-висока цена. По този начин ще избегнем омразата и в същото време, налагайки строга дисциплина над това, което в края на краищата представлява една пета от целия пазар, ще подпомогнем укрепването на Декрета за технологичния контрол.

Еберт, който в този момент държеше таблата пред Хал Шепърд, се опитваше да се преструва на незаинтересован от обсъжданите въпроси, но като наследник на „Джен Син“, втората по големина компания в списъка Хан сен, за него беше изключително трудно да не се почувства органично свързан със съдбата на конфискуваните компании.

— Какво е това?

Еберт повдигна глава и погледна Шепърд.

— Това е ян сен, пролетен винен тоник, ши Шепърд. Ли Шай Тун ми заповяда да ви донеса чаша от него. Има добър възстановителен ефект.

Шепърд помириса чашата и погледна над Еберт, към стария танг.

— Мирише много силно, Шай Тун. Какво има в него?

— Коняк, као лян, мед, женшен, семена от японика и още много други неща, които са полезни за вас, Хал.

— Например?

Цу Ма се засмя и се изви, за да погледне Шепърд.

— Например гущер на червени точки, морско конче и изсушена човешка плацента. Всичките те са ужасно полезни за вас, приятелю.

Шепърд погледна Цу Ма за момент, после отново обърна поглед към Ли Шай Тун.

— Истина ли е това, Шай Тун?

Старият танг кимна.

— Истина е. Защо, това смущава ли ви, Хал?

Шепърд се засмя, по бледото му лице се появиха бръчки от смеха.

— Не, изобщо.

Той отново надигна чашата и отпи няколко големи глътки, след това потръпна и подаде полупразната чаша на медицинската сестра.

Цу Ма се изсмя изненадано.

— Това трябва просто леко да се посръбва, приятелю Хал. Ян сен е силно питие. Преди да стане годно за пиене, отлежава осемнайсет месеца. А това тук е най-доброто, с което разполага Шай Тун. Дванайсетгодишно.

— Да — каза Шепърд дрезгаво, през смях. Очите му бяха широко отворени и насълзени. — Сега разбирам.

Цу Ма погледа още известно време болния, после се обърна към Еберт:

— Е, майоре, как е болният ви баща?

Еберт направи дълбок поклон.

— Добре е, чие хсия.

Ли Шай Тун се наведе напред.

— Аз трябва да му благодаря за всичко, което той стори през последните няколко месеца. Както и за щедрия сватбен подарък, който днес направи на сина ми.

Еберт се извърна и отново се поклони.

— Това е голяма чест за него, чие хсия.

— Добре. Сега, преди да си тръгнеш, ми кажи нещо. Но честно. Ти какво мислиш, че трябва да правим с конфискуваните компании?