Счупеното колело полностью

Де Вор погледна към Мах, после кимна. „Колко си хитър — помисли си той. — Колко си умен — да прозреш толкова навътре само с един поглед. Но изобщо не си видял всичко. Не си видял огромните хангари, ракетните силози, тренировъчните зали. И защото не си го видял, нямаш представа какво е това в действителност. На тебе ти изглежда само сянка на Бремен — огромна крепост, строена с една-единствена мисъл: да се защитава от нападение. Но това е различно. Целта ми не е да защитавам позицията си тук, а да атакувам враговете си. Да отрежа връзките им и да проникна на територията им.“

— Значи мислите, че всичко това е загуба на време?

Видя как Мах погледна към Гезел, после леко наведе глава и остави Гезел отново да поеме отговорността. Тази отстъпка беше поредното потвърждение на онова, което той вече подозираше. Идеите, думите, които Пин Тяо използваха — те бяха дело на Мах. Но властта беше у Гезел. Гезел, от когото Мах се разграничаваше, когато думите му трябваше да се превърнат в действия.

Гезел се облегна напред.

— Загуба — да. Но не пълна загуба. Тук изглеждате извън досега на Седмината и това е добре. А и видях как се бият хората ви. Те са добре обучени, много дисциплинирани. В това отношение можем да се поучим от вас, но…

Де Вор прикри изненадата си от откровеността на Гезел.

— Но?

Гезел се засмя и погледна над него.

— Е, погледнете това място! Толкова е отрязано от реалността на онова, което става. Толкова изолирано. Искам да кажа, как можете да знаете какво става — какво наистина става по нивата на Града — след като сте толкова далече от всичко?

Де Вор се усмихваше.

— Така ли мислите?

Щракна с пръсти. Над главите им се плъзна панел и в стаята се подаде цяла редица екрани: екрани, които показваха сцени от дузина различни нива на Града. Като се обърна, Де Вор видя колко впечатлени бяха въпреки желанието си.

— Какво искате да видите? — попита той. — Къде бихте искали да отидете в Града? Камерите ми са навсякъде. Очите и ушите ми. Наблюдават, слушат и докладват. Напипват пулса на нещата.

Докато говореше, образите се променяха, местеха се от място на място. Когато втори път щракна с пръсти, замръзнаха и всичките дванайсет екрана показваха една и съща картина.

— Но това е човекът на Шен Лу Чуа, Юн Чо… — започна Гезел, разпознал фигурата.

— Отерслебен — обади се тихо Мах. — Ниво трийсет и четири. Трябва да го е заснел по-преди.

Де Вор ги наблюдаваше; видя как Мах поглежда надолу, сякаш разсъждава какво означава това, после пак вдига поглед и изучава дузината, водещи щурмови отряди на Пин Тяо в рейда срещу апартамента на своя другар, Юн Чо. До него Гезел се беше облегнал напред, омагьосан от развитието на акцията. Видя кратката схватка; видя Юн Чо да пада смъртоносно ранен и след това — как извеждат в коридора осмината заложници — осмината офицери от сигурността, които Де Вор им беше казал, че ще са там. Когато всичко свърши, Гезел погледна към Де Вор и едва се усмихна.

— Това беше много умно от ваша страна, Търнър. Хубав трик. Но наистина не означава много, нали?

— Искате да кажете като ухото на танга или картата на Хелмщат? — засмя се Де Вор, после се приближи. — Трудно е да ви убеди човек, ши Гезел. Какво трябва да направя, за да сте доволен?

Чертите на Гезел се втвърдиха.

— Дайте ми другите карти. Картите на Бремен.

— А вие какво ще ми дадете?

Но преди Гезел да успее да отговори, прекъсна го жената, Ашър.

— Тук си говорите за сделки, но на мен нещо не ми е ясно, ши Търнър. Ако сте толкова могъщ, ако можете да сторите толкова много, тогава защо имате нужда от нас? Тази база, която сте построили, нападението над Хелмщат, убийството на Ван Хсиен — всяко от тези неща е далеч извън онова, което може организацията ни. Защо в такъв случай ние?

Гезел я погледна ядно, Де Вор се взря за момент във водача на Пин Тяо, след това, полуобърнат, извърна поглед към жената.

— Защото онова, което аз мога, е ограничено.

Тя се засмя студено, върна му погледа с неприкрита омраза.

— Ограничено от какво?

— От средства. От възможности.

— А пък ние ги имаме, така ли?

— Не. Но имате нещо много по-ценно. Организацията ви има потенциал. Огромен потенциал. А всичко това — всичко, което търпеливо съм градил през последните осем години — е, както ши Мах толкова точно отбеляза, неподвижно. Вашата организация е различна. Тя е нещо като организъм, способен на растеж. Но е необходимо да създадете най-добрия климат за този растеж. Онова, което направихме вчера, беше началото. То едновременно и издигна обществения ви имидж, и ви даде значителна огнева мощ. И двете неща сериозно ви подсилват. Без мене обаче нямаше да се доберете до тях.

Прекъсна го Гезел.

— Грешите. Вие имате нужда от нас.

Де Вор се обърна.