Счупеното колело полностью

— Тревожа се за тебе, чие хсия — каза тя и се извърна, за да вземе една четка от масата до себе си. — Понякога изглеждаш така, сякаш носиш на раменете си всичките световни несгоди.

Той се усмихна и й позволи нежно да го върне отново на стола.

— Аз съм един от Седмината, Ми Фен. Кой друг трябва да изнесе бремето на Чун Куо?

Тя млъкна за момент, пръстите й се опитваха да развържат плътно прилепналите му, прихванати с панделки плитки. После се наведе към него и прошепна в ухото му.

— Синът ти — каза тя. — Защо да не направиш Та-хун свой регент?

Той се изсмя кратко, невесело.

— И да направя от този негов приятел, мошеника Хун Миен-ло, танг, едва ли не да му дам и това име?

Погледна я косо.

— Той ли ти е говорил за това?

— Кой да ми е говорил, татко? Мислех единствено за твоето здраве. Имаш нужда от повече време за самия себе си.

Той се засмя, като видя колко далеч е тя от всякакво хитруване.

— Забрави какво казах, Ми Фен. Освен това аз се наслаждавам на задълженията си.

Сега тя четкаше косата му от върха към краищата, миниатюрното й, съвършено оформено тяло се полюляваше нежно, съблазнително близо до него при всяко докосване на четката. Той можеше да я вижда в отсрещното огледало — да вижда копринените й дрехи, едва прикриващи голотата й.

Въздъхна и отново затвори очите си, завладян от странна смесица от чувства. Мислеше си: „Повечето мъже биха ми завидели. И все пак понякога се чувствам прокълнат. Тези момичета… те биха направили каквото пожелая, без да се поколебаят дори и за миг, и все пак тази мисъл не ми донася радост. Синовете ми са мъртви. Как би могла радостта да оцелее в такова разбито сърце?“

Той потръпна и се изправи внезапно, изненадвайки Малката Пчела и карайки другите да се извърнат и да погледнат към тях. Видяха го как отива бързо до огледалото и застава там, сякаш изпитва голяма болка, като прави гримаси срещу стъклото. След това се обърна, лицето му беше пропито с горчивина.

— Та-хун! — произнесе той съсипан и се хвърли обратно на стола. — Бях глупак, че позволих той да се роди!

Дъхът на трите момичета внезапно спря. Не беше обичайно за Ван Хсиен да произнася такива неща. Малката Пчела погледна към другите и им кимна. След това изчака да си тръгнат, преди да му заговори отново.

Тя коленичи и загрижено вдигна поглед нагоре към лицето му.

— Какво има, Ван Хсиен? Какво те разяжда като отрова?

— Синовете ми! — отговори той в пристъп на внезапна агония. — Синовете ми са мъртви!

— Не всичките ти синове — възрази тя нежно, поемайки ръцете му в своите. — Ван Та-хун е все още жив. Също и Ван Со-леян.

— Един слабак и един развратник! — каза той горчиво, без да я поглежда, втренчен в пространството зад нея. — Имах двама добри, силни синове. Праведни, почтени мъже, притежаващи най-изтънчените качества на майка си. А сега…

Той се разтрепери силно и я погледна, чертите му болезнено се изкривиха, ръцете му здраво се вкопчиха в нейните.

— Тази война ми отне всичко, Ми Фен. Всичко. Понякога си мисля, че тя ме остави кух, изпразнен от онова, което някога съм бил.

— Не… — тя споделяше болката му. — Не, господарю мой, не всичко.

Той пусна ръцете й и отново се изправи, извръщайки се от нея, с поглед, втренчен във вратата, която извеждаше към терасата.

— Това е най-горчивият урок — изрече той с жар. — Да можеш да завладееш света и пак да нямаш нищо.

Малката Пчела се сви и погледна надолу. Беше виждала господаря си в различни настроения, но никога такъв.

Тя се обърна, съзнавайки, че заедно с тях в спалнята има и някой друг. Това беше Сун Ли Хуа. Той стоеше на прага с приведена глава. В ръцете си държеше светлолилавата емайлирана купа, която Нежната Върба му беше донесла преди минути.

— Чие хсия?

Ван Хсиен се обърна внезапно, виждайки новодошлия и явно ядосан от прекъсването. После изглежда се овладя и бавно наведе глава. Погледна към Малката Пчела и я отпрати с принудена усмивка.

— Лека нощ, чие хсия — промълви тя нежно, отстъпвайки назад. — Дано Куан Ин те дари с мир.

Сун Ли Хуа остана там, след като момичето си беше тръгнало, съвсем притихнал, изчаквайки заповедите на господаря си.

— Влез, управителю Сун — нареди Ван Хсиен само след миг. Той се извърна, бавно прекоси стаята и тежко се отпусна на леглото си.

— Добре ли сте, чие хсия! — попита Сун Ли Хуа. Остави купата на малката ниска масичка отстрани на леглото и погледна нагоре към господаря си. — Да не би някое от момичетата да е направило нещо, което да ви е разстроило?

Ван Хсиен хвърли бегъл поглед на вътрешния шамбелан, сякаш почти не го разпознаваше, после гневно разтърси глава.

— Какво е това? — попита той, сочейки купата.

— Вашето приспивателно, чие хсия. Семена от лотос, смесени със собствения ви еликсир на живота. Трябва да ви помогне да заспите.