Счупеното колело полностью

Тогава, преди Войната, търговията беше редовна, а курсът на кредита — относително стабилен, но винаги имаше слабо вариране — в размер на десетки, дори стотни части от процента. Едно от тези дребни варирания — колебание, по-малко от 0.05 от процента — се предполагаше, че баща й е „пропуснал да забележи“. Изглеждаше й такава дреболия, когато той се опита да й го обясни. Едва много по-късно, когато беше научила общата сума, за която ставаше въпрос, и бе изчислила колко бе струвало това на Ху Пу, разбра врявата, която се беше вдигнала. Старшият кредитен агент, отговарящ за секцията на баща й бе пропуснал да отбележи промяната в курса и за да спаси собственото си положение, беше посочил баща й с пръст, прибавяйки и фалшива, написана на ръка бележка, за да подкрепи обвинението си. Баща й настоя да го изслушат в съда, но старшият агент — хан с важни фамилни връзки — бе хвърлил мрежите си и изслушването се оказа в негова полза. Баща й се върна вкъщи в шоково състояние. Бяха го уволнили от Ху Пу.

Добре си спомняше онзи ден; и днес виждаше ясно колко смутена беше майка й, колко объркан — баща й. Онзи ден светът му се бе разпаднал на части. Приятелите го изоставяха, отказвайки да отговарят на обажданията му. Кредитът им в банката беше блокиран. На следващия ден изплащането на апартамента им бе отменено поради „потенциално неявяване“. Те пропадаха.

Баща й никога не дойде на себе си от удара. Почина след шест месеца — само сянка на предишното си „аз“. Междувременно се бяха оказали деградирали до долните нива. Надолу и надолу, падаха сякаш безспирно, докато един ден тя се събуди и се озова в разделен апартамент на Петдесет и осмо ниво. От другата страна на тънката завеса пищеше дете, смрадта от претопленото предната вечер, соево свинско я накара да повърне.

Не беше тяхна вината. Да, но не това си беше мислила тогава. Все още можеше да си спомни отвращението, с което се бе изправила лице в лице с новото си обкръжение, очебийната си антипатия към хората, сред които се озова. Бяха толкова груби. Толкова мръсни в навиците си.

Тя никога не дойде на себе си от това пропадане. То я деформира. И дори когато отвращението й се бе превърнало в съжаление, а съжалението — в огромно негодувание, тя все още усещаше тъмният пожар от това падане да изгаря гръдта й отвътре.

Майка й беше изтънчена жена, слаба, в много отношения, напълно неприспособима към суетнята Долу, но правеше всичко, което можеше, а през последвалите години се беше опитвала по всякакъв възможен начин да запази стандартите, които веднъж вече нейният съпруг бе установил. Несвикнала да работи, беше скъсала с житейските си навици и тръгна да си търси работа. Намери я случайно: работеше на една сергия на оживената главна улица, където живееха. Работата контузи тежко меката и чувствителна жена от Средните нива, но тя успя да се справи.

При спомена Емили потръпна.

— Защо го правиш? — бе питала майка си, когато се връщаше изтощена и с очи, пълни със сълзи, след прекаран на сергията ден, а отговорът винаги беше един и същ:

— Заради тебе. За да те измъкна от този жив ад.

Усилената й работа издържаше Емили в колежа; решимостта й, въпреки жестоката съдба, беше дала на Емили шанс. Но за какво? Отново да се изкачва по нивата? Да участва в същата шарада, която беше унищожила баща й? Не. Тя се бе противопоставила на този път. Тайно — защото знаеше, че само ако го спомене, дълбоко ще нарани майка си.

Бе се присъединила към Пин Тяо преди осем години, в първите дни на организацията, точно преди Войната. Тогава много се говореше за неотменни цели и за запазване на погледа чист. Но осем години са много време, за да се опази пламъкът на идеализма; особено когато трябваше да се изправят срещу неща, по-големи от всекидневните им разочарования. А през цялото това време беше жената на Бент; запалена от ентусиазма му, погледът му към нещата — такива, каквито могат да бъдат. Но сега те се бяха променили. Сега беше трудно да се каже дали онези идеали още ги изгаряха или по някакъв ужасен начин те се бяха превърнали именно в онези неща, които навремето претендираха, че мразят.

Взря се в отражението си в огледалото и се опита, както често се опитваше, да проникне отвъд повърхността на всяко око и да се види цяла и чиста. Беше толкова трудно да го направи. Толкова трудно. Отново сведе поглед, клатейки глава. Нямаше съмнение. Падението й беше отворило очите за злото в света; свят, в който добрите мъже и жени бяха оставени да гният в пълните с лайна дупки из долните нива, докато корумпираните и безскрупулните тънеха в незаслужен лукс високо над тях. Свят, непригоден за свестните същества. Не, тя никога нямаше да се усети спокойна в света, докато съществуваха такива морални несъответствия.