Счупеното колело полностью

Закопча последното копче и с колан в ръка влезе в съседната стая.

— Лян, любов моя…

Тя се обърна — очевидно не го очакваше — за момент объркана от полуоблечения си вид. После със смях остави дрехата да се свлече от нея, гърдите й се оголиха и тя разтвори ръце да го посрещне.

— Бързо — и го дръпна надолу към леглото, ръцете й се пипкаха с копчетата на панталоните му. — Богове, липсваше ми… — Вдигна поглед към него с очи, пълни с неестествена възбуда.

— Бавно — каза той и я бутна надолу — странната внезапност на действията й го забавляваше. — Какво има, скъпа моя? Защо си толкова напрегната?

Тя спря, след което извърна очи, потръпвайки от отвращение.

— През цялото това време… — Отново погледна към него, несигурна какво да каже, после пак сведе поглед, подсмръкна, ръцете й се протегнаха да уловят неговите. — Беше съпругът ми. Не изпраща да ме викат често, но когато го стори…

Еберт се разсмя.

— Значи старецът още те чука, а?

Видя мигновения проблясък на гняв в очите й. След това тя омекна и се засмя.

— Опитва се. Но е като да се опитваш да чукаш златна рибка…

— Хммм… — Мислеше си за момичето, свито тихо в дрешника, и усети слаба тръпка на желание да преминава през него. — А ти искаш щука…?

Очите им се срещнаха, всички преструвки изведнъж паднаха от тях. Но единственото, което той успя да види, беше колко е набръчкана, колко стара; как се бяха отпуснали гърдите й, как се нагъваше плътта й по шията и на стомаха. Потръпна — мислеше си за муй цай, за стегнатата копринена повърхност на младата й кожа — след това се приближи, зацелува бузите и шията на жената, затворил очи, опитващ се да си представи, че тази, която целува, е Сладка Флейта. Но миризмата й беше различна — стара и изветряла като плътта й; пудрата й — гадно сладникава като вонята на труп.

Отдръпна се разтреперан, цялото желание изведнъж беше умряло. Тя тъкмо се връщаше от съпруга си: не се беше изкъпала след слабите опипвания на стареца. Мисълта за това накара стомаха му да се свие. Виждаше я под него, сбръчканият, изтощен задник на дъртака се стяга, докато той се празни.

А сега той да заеме мястото му? Да е мъжът, който съпругът й очевидно не можеше да бъде?

— Какво има? — попита тя, очите й се свиха, цялото й тяло се напрегна изведнъж.

— Аз… — той поклати глава. — Изморен съм, това е всичко. Аз… — Трескаво търсеше извинение, после си спомни за хана, когото беше пребил. — Бях дежурен трийсет часа. Изникна нещо спешно и трябваше да се занимавам с него. Голям брой старши служители в компаниите са били убити…

Тя преглътна и сведе поглед.

— Чух…

Той я погледна, внезапно отвратен — не само от нея, но и от това, че се е забъркал с нея. А когато тя се протегна да го докосне и прегърне, той рязко се отмести назад.

Видя я да отдръпва ръката си, след което със сгърчено лице я вдигна към носа си. Устата й остана отворена, после вирна глава, взря се в него с очи, почернели от гняв.

— Какво е това? Това ли искаш да кажеш с „дежурство“? — Усилено заклати глава. — О, сега разбирам. Чукал си моята муй цай, нали? Забавлявал си се тук, докато аз стоях на колене пред мъжа си…

Той се засмя, очарован от представата, която се появи в главата му.

— На колене, мадам Чуан?

В очите й избухна тъмен гневен огън, след това наведе глава към него и се опита да го удари по лицето, но той лесно хвана ръката й и я хвърли обратно на леглото. О, сега можеше да я чука. Можеше да го направи от яд. Да я унижи. Но имаше ли желание?

— И какво, ако съм? — подигра й се той. — Какво, ако ти кажа, че твоята муй цай се чука вълшебно? Че е десет пъти повече жена от тебе, а?

Тя стисна зъби.

— Ти си лъжец. Тя е още момиче…

Той издаде презрителен звук.

— Мислиш, че те бива, а? Така ли? Мислиш, че може да ми стане само като си мисля какво ми правиш, а? Е, нека да ти кажа, мадам Чуан… не си толкова добра. Имал съм много по-добри под Мрежата. Изхабени стари курви, които го правят за един-единствен юан! — Видя как тя се накани да му отговори и брутално затвори устата й с ръка. — Не… беше просто мисълта да чукам съпруга на министър. Да осера гнезденцето му. Това ме забавляваше. Но сега ми е досадно. Писна ми, дърто. Мършавата ти древна плът ме отегчава.

Докато се закопчаваше, се изправи, сложи си колана; през цялото време я гледаше, а в очите му гореше презрение. Сега можеше да види колко е слаба, колко е ранима под крехката си защита. Мислеше се за толкова твърда, толкова сложна, но беше само развратено малко момиче, което е пораснало. Досадно пораснало.

— Ще те закопая… — тихо произнесе тя; почти изсъска думите през зъби. — Сега можеш да се усмихваш, но ще те унищожа, Ханс Еберт. Името ти ще е станало на лайна, когато свърша с тебе.

Той се разсмя разпуснато.

— Ами твоето? Каква стойност ще има името ти, мадам Чуан, ако истината излезе наяве? Как би държала главата си изправена в компания, ако се разбере какви апетити криеш в този твой дърт, съсухрен череп?

— Ти, копеле… — тя потръпна и придърпа завивката над гърдите си. — Ще те пипна, Ханс Еберт. Само гледай как ще го направя.