А тя разполагаше с може би не повече от три минути да намери начин да предотврати това. Джин стисна зъби, зарови пръсти под края на панела за достъп и го отвори.
Съдържанието не я изненада: пакети с храна за аварийна ситуация, леки одеяла, санитарни пакети, раница и съд за вода… всички неща, от които се нуждае един корабокрушенец на враждебна територия, за да оцелее. И всички ясно надписани на англик.
Което означаваше, че ако по някакъв начин успееше да заличи надписа от външната страна на капсулата, нямаше да спечели нищо. Освен ако не можеше напълно да унищожи съдържанието й…
По бузата й се стече струйка пот. Тя зарови из пакетите, проучваше съдържанието им и отчаяно се мъчеше да измисли нещо. Лазерите й не бяха конструирани за запалване на такъв вид огън, но ако бяха изпратили някакво гориво за готвене…
Блуждаещите й пръсти напипаха нещо, което прошумоля — сгънато парче хартия. Тя се намръщи, извади го и го отвори. Беше съобщение. Кратко.
Не можем да слезем при теб. Ако можеш да издържиш, ще се върнем и ще ти помогнем колкото се може по-бързо. Ще слушаме да ни се обадиш по изгрев, по пладне, по залез и в полунощ местно време. Ако ни изпратиш сигнал, ще слезем и ще те намерим.
Кураж!
Джин прехапа устна. „Ще слезем и ще те намерим.“ — Представи си как цяло отделение кобри стреля безразборно в Милика, докато се опитват да я намерят… Изруга тихо и зарови в пакетите с подновена енергия — търсеше предавателя, за който Коджа намекваше, че е в пратката. Но той или беше някъде надълбоко…
Или работниците на Ийтра, които бяха намерили капсулата и я бяха отворили, вече го бяха извадили.
По дяволите. Той трябваше да е там, само на няколко метра от нея, в кабината на камиона… За миг тя си представи как взривява кабината с бронебойния си лазер, как стреля със звуковото оръжие да зашемети хората вътре и да вземе предавателя…
И после се скрива в гъстата гора. А Самънови отиват на съд за предателство.
Разгневена, Джин отхвърли тази мисъл. Предавателя го нямаше, край. Тя пъхна бележката на Коджа в джоба си, върна капака за достъп на мястото му и отиде до задната страна на каросерията. Камионът направи остър десен завой и тя се хвана за вратата, за да не падне. Бяха завили…
Което означаваше, че камионът е напуснал пътя-спица и всеки момент щеше да стигне до къщата на семейство Ийтра. Джин облиза устни и надзърна през пролуката между вратите. Дали имаше нещо, което да използва за отвличане вниманието на хората наоколо? Имаше много пешеходци и след като скочеше от камиона, тя можеше лесно да се смеси с тълпата. Но нищо не можеше да направи, за да прикрие самото скачане. Джин стисна зъби, приготви се и когато камионът рязко намали, скочи. Тича няколко крачки, спря, после се обърна и бързо тръгна в обратна посока, оставяйки зад гърба си къщата на Ийтра.
Не последваха никакви викове. Чу как камионът спря за малко и след това отново тръгна, последван от бръмченето на затваряща се врата.
Круин Самън остави смачканото листче на бюрото си и я погледна.
— Така — каза той. — Като че ли настъпва краят на твоята анонимност.
— Така изглежда — кимна Джин.
— Не разбирам защо — възрази Доло от обичайното си място малко зад баща си. — Ийтра не могат да ти създадат неприятности, докато не представят на шахни някакво доказателство. Защо просто не проникнеш в дома на Ийтра тази нощ и не разрушиш или откраднеш капсулата?
Джин поклати глава.
— Няма да стане. Преди всичко има голяма вероятност дотогава съдържанието на капсулата да е разпръснато из цялата къща и няма никаква гаранция, че ще мога да събера всичко. И което е по-важно, самият факт, че съм влязла и излязла в една охранявана къща, без да бъда хваната, ще е достатъчно доказателство, че не съм обикновен чуждоземец, а демон-боец. А ние не искаме да създадем такава паника, нали?
— Значи Ийтра ще информират шахни, че при нас тайно е кацнал чуждоземец. — Круин не сваляше очи от лицето на Джин. — И за своята бдителност и патриотизъм Ийтра ще спечелят още престиж. Така ли ще ни помогнеш да ги поставим на мястото им?
— Разбирам, че имате свои собствени приоритети, Круин Самън — каза Джин студено, — но според мен е по-добре да забравите, че Самънови могат да пострадат, и вместо това да се съсредоточите върху проблемите, които може да създаде всичко това на Милика.
— Проблемите, които всичко това може да създаде на теб, искаш да кажеш — отвърна Круин. — Ние от Милика нямаме вина, Джасмин Моро, ако сме измамени от хитър чуждоземец и сме му предложили гостоприемството си.
— Значи ли това, че анулирате нашата сделка? — попита Джин.
Той поклати глава.
