— Твоят баща, Круин Самън, изпрати онзи ден чрез кмета на Азрас Капарис бележка на шахни. Знаеш ли съдържанието на тази бележка?
— В общи линии да — отвърна Доло и се зачуди какво ли е казал баща му на този мъж, ако изобщо е казал нещо. — Съобщаваше, че ще информира шахни, че семейство Ийтра е намерило чуждоземен артефакт.
— По същество вярно — кимна небрежно Омнати. — А дали семейство Ийтра редовно намира такива артефакти?
Доло се намръщи.
— Не, разбира се не, сър.
— О? Значи това е извънредно събитие?
— Повече от сигурно.
— Събитие, което повечето хора мислят, че си заслужава да видят?
Доло се мъчеше да запази спокойствие, но виждаше, че другият разплита мрежата.
— Да, повечето хора биха искали да го видят.
— И все пак ти предпочете вместо това да дойдеш в Азрас. Защо?
— Имах да изпълня една поръчка тук.
— Такава, която не може да почака два дни?
Един от хората на Омнати излезе от спалнята и докладва:
— Нищо освен неговите дрехи. Определено нищо, което може да носи или използва една жена.
Омнати кимна и Доло видя как на лицето му трепна раздразнение.
— Благодаря — каза Омнати на другия. — Сега разбираш, Доло Самън, че ние знаем, че не си дошъл самичък в Азрас. Къде е жената, която си довел тук?
„През две преки“ — премина през ума на Доло и стомахът му се сви при мисълта, че всеки момент Джин може да се върне.
— Не зная къде е…
— Как така не знаеш? — кресна Омнати. — Според кмета Капарис баща ти го е помолил да включи теб и един неназован твой другар в някоя работна група. Тази жена ли трябваше да бъде твой другар?
— Разбира се, че не — отвърна Доло, опитвайки като най-добра комбинацията от изумление и обида. — Смятах да помоля брат ми да дойде в Мангъс с мен, но когато се случи другото събитие, се отказах.
Споменаването на Мангъс не предизвика никаква видима реакция.
— Не си казал на кмета Капарис, че си променил плановете си. Поради това бяхме много изненадани като те намерихме тук, тъй като си му съобщил, че се преместваш другаде.
Доло потрепери.
— Мислех, че Мангъс може да има ухо в офиса на кмета Капарис — отвърна той: прие теорията на Джин, тъй като не се сети какво друго да каже. — Мислех, че ако търсят двама души вместо един, ще имам по-добра възможност да вляза в Мангъс.
Омнати сбърчи чело.
— Говориш така, сякаш се готвиш да нападнеш въоръжен лагер. Все пак какво искаш от Мангъс?
— Не вярвам мястото да е такова, каквото изглежда.
Омнати хвърли поглед към един от помощниците си.
— Тари?
— Мангъс е частен производствен център на петдесет километра оттук — каза бързо другият. — Изследване и производство на висококачествена електронна апаратура. Управляван от семейство Оболо Нардин. Доколкото зная, последната пълна проверка от шахни беше извършена приблизително преди две години. Тогава не бяха открити следи за някаква необичайна дейност.
Омнати кимна и се обърна към Доло.
— Имаш ли някакво доказателство, с което да опровергаеш казаното?
— Достъпът на селяни в центъра е забранен — отвърна хладно Доло. — Дори на мен. Това е достатъчно основание за подозрение.
Омнати изкриви устни.
— Колкото и да ти е трудно да разбереш съществуващите в града предразсъдъци, те често са толкова странни, колкото и в селото. Във всеки случай по-добре е да запазиш гордостта си за по-важни неща — за сигурността и защитата на твоя свят например. Кажи ни какво знаеш за жената.
— Казва се Джасмин Алвентин — отговори Доло и отново се зачуди какво ли са научили от баща му. — Намерихме я ранена на пътя и я закарахме в нашата къща.
— И?
— И ни каза, че е от Солас и е претърпяла злополука. Това е всичко.
— Не се ли сетихте, че е добре да я притиснете за повече подробности? Или да проверите истинността на нейната история?
— Разбира се, че се сетихме — отвърна Доло и се постара гласът му да прозвучи като на обиден. — Изпратихме да претърсят пътищата и да намерят колата и другарите й.
— Намериха ли ги?
— Не. — Доло погледна другите двама мъже, после отново върна поглед към Омнати. — За какво е всичко това все пак? Да не би да е избягала престъпничка?
— Тя е чуждоземен нашественик — каза направо Омнати.
Доло очакваше Омнати да пренебрегне или дори да избегне въпроса му. Неочакваният отговор го стресна така, сякаш чуваше това за първи път.
— Тя е… какво? — задъхано попита той. — Но… това е невъзможно!
— Защо? — сряза го Омнати. — Ти сам каза, че семейство Ийтра е намерило извънземен артефакт. Не ти ли мина през ума, че един извънземен артефакт може да е съпроводен от някого, който да го използва?
— Да, но… — Доло отчаяно търсеше какво да каже. В ума му изплуваха думите на Джин точно преди да излезе: „Трябва да ги затрудним, Доло… всеки става подозрителен, когато нещо му се поднася на тепсия.“ — Но точно Джасмин Алвентин каза, че е чуждоземен артефакт — отвърна той. — Защо ще го прави, ако е бил неин?
Омнати се намръщи.
— Какво имаш предвид? Какво е казала?
