— Е, когато чух, че прекарват нещо необичайно в Милика, отидох да му хвърля един поглед — каза Доло. — Бяхме заедно с Джасмин Алвентин и на един участък от пътя, където се кара бавно, тя слезе от колата и се качи на камиона да види какво е.
Омнати изглеждаше изненадан.
— Баща ти не споменава нищо за това — каза той.
Доло пое дълбоко дъх.
— Е, защото… защото му казах, че аз съм погледнал в камиона.
Омнати не отместваше очи от него.
— Казал си му, че ти си погледнал?
Доло облиза устни.
— Аз… исках… да припиша заслугата на себе си.
Настъпи продължителна тишина. Омнати и другите просто го гледаха, с презрение.
— Каза, че не знаеш къде се намира жената — продължи най-после Омнати. — Защо не знаеш?
— Защото тя си замина по залез слънце — отвърна Доло. — Нямаше търпение да се върне у дома си и ме попита къде може да вземе автобус за север. Закарах я до спирката в центъра и я оставих там.
Омнати бавно прекара края на езика си по горната си устна. Гледаше строго Доло. Доло издържа на погледа му. Сърцето му туптеше в гърдите му.
— Кажи ми, Доло — каза остро Омнати, — ти видя ли я да се качва на някой автобус?
— Всъщност не. Тя отиваше към един автобус за Солас, когато си тръгнах.
— Да догоня ли автобуса? — попита единият от другите двама мъже.
— Не — отвърна Омнати. — Мисля, че това ще е само губене на време. Тя не е взела този автобус. Нито някой друг.
Доло примигна.
— Не разбирам…
— Кажи ми, Доло Самън — прекъсна го Омнати, — къде е колата ти?
— Навън на паркинга.
Омнати поклати глава.
— Не. Няма я в целия район на шест преки оттук. Търсихме я.
Сърцето на Доло прескочи два удара. Той и Джин бяха оставили колата през две преки…
— Невъзможно е — успя да каже той. — Оставих я на…
— У теб ли са ключовете? — попита Омнати.
Не. Беше ги дал на Джин в случай, че й потрябва кола, докато е навън.
— Разбира се — каза той. — Ей там на масата.
Един от мъжете отиде да погледне.
— Няма ги — съобщи той, размествайки оставените от Доло неща.
— Търси — заповяда Омнати. — Напускал ли си апартамента, след като тя излезе, Доло Самън?
— Не. — Доло наблюдаваше как двамата мъже претърсват стаята. По челото му отново изби пот. Беше много добре да ги насочи към заключението, че Джин е откраднала колата му, но те нямаше да повярват, ако не измислеше някаква приемлива версия за тази кражба. — Бях заспал, когато вие пристигнахте, обаче…
— Какво е това? — попита единият от мъжете. Държеше малък черен цилиндър.
Сигнализиращият уред, който му беше дала Джин.
— Не… не зная — заекна той. — Не е мое.
— Внимавайте — предупреди ги строго Омнати, отиде при мъжа и взе апарата от него. Разгледа го за момент, после внимателно вдигна капачето. „Ако си в беда, свали капачето, натисни копчето и аз ще дойда“ — беше казала Джин…
Но Омнати не го натисна.
— Интересно — промърмори той. — Прилича на някакъв радиопредавател… ето и антената. — Той погледна Доло. — Ти ли й каза комбинацията за отключване на апартамента?
— Не. Но е възможно да я е видяла, когато съм я набирал.
Омнати мрачно кимна.
— Сигурен съм, че я е видяла. — Държеше апарата на дланта си. — Хъркаш ли, когато спиш, Доло Самън?
Въпросът изненада Доло.
— Ами… не зная. Може би малко.
Омнати се намръщи.
— Няма значение. Звукът от дишането на спящ е достатъчно ясен за онзи, който знае какво да слуша.
— Сър… аз…
Омнати го погледна сурово.
— Тя е оставила това при теб. Единственото, което е трябвало да направи, е да се престори, че се качва на онзи автобус, после да се върне и да изчака да заспиш. След това е влязла, взела е ключовете от колата и е изчезнала. Имаш ли представа колко дълго си спал?
Доло вдигна рамене. Чувстваше се леко замаян. Фактически те му изготвяха алиби.
— Може би час. А може и повече.
— Един час! Боже Господи!
Доло облиза устни.
— Сър… нищо не разбирам. Защо Джасмин Алвентин ще се интересува от моето семейство?
— Мисля, че не се интересува от твоето семейство — каза Омнати. — Тя просто те използва: най-напред да й помогнете да се възстанови от катастрофата, а след това за отвличане на вниманието.
— Диверсия?
— Да. — Омнати махна с ръка на северозапад. — След като е разбрала, че разкриването й е неизбежно, тя просто променя плана, дава възможност на баща ти да научи за намерената от семейство Ийтра капсула с припасите и може би го насърчава да съобщи на шахни преди те да са сторили това. После, докато нашето внимание беше насочено към космическия кораб и вашето село, тя те е убедила да я докараш тук, измамила те е, че се качва на автобуса, след което е откраднала колата ти. — Той замълча, загледан замислено в Доло… и когато отново заговори, гласът му прозвуча сурово. — Невинна жертва или не, семейство Самън е помогнало на един враг на Квазама и сигурно ще бъде наказано.
Доло с мъка преглътна.
— Все пак ние информирахме шахни за чуждоземния артефакт веднага щом научихме за него.
— Това може да е смекчаващо вината обстоятелство — кимна Омнати. — Но дали ще се приеме, или не, зависи колко бързо ще хванем тази Джасмин Алвентин. И какво ще научим от нея.
Той даде знак на хората си и те тръгнаха към вратата. На прага Омнати спря и се обърна.
