— Ти си не повече от две години по-млад от мен — изръмжа най-после той. — И сигурно вече чувстваш първите пробождания от синдрома на неизбежния за кобрите артрит. Това е, което вземащите решение в Академията правят с нас: осъждат ни на преждевременна смърт, и то за нищо. Не смяташ ли, че това е достатъчна причина да бъдем ожесточени?
— Не — каза спокойно Джъстин. — Съжалявам, но не е. Никой не те бие по главата и не те кара насила да постъпиш в Академията. Когато постъпваме, ние знаем рисковете; и то ако имаме шанса да оцелеем. Животът изисква известни жертви… от всеки. Но ако ние сме застрашени от преждевременна смърт, спомни си за всички онези кобри, които умряха много по-млади от нас в борбата с рогатите леопарди.
Бузата на Уилоша потрепна.
— Съжалявам. Но ние нямаме нищо против онези, които умряха за Авентини.
— Всички рискувахме живота си — напомни му Джъстин. — Не можеш да презираш онези, които са оцелели.
— Това не е презрение — настоя Уилоша. — Това е честна и законна загриженост за проблемите, които виждаме в цялата система „кобра“.
Стомахът на Джъстин се сви на топка.
— Говориш като Прийсли, когато злословеше срещу нас по информационната мрежа и удряше с юмрук.
— Значи губернатор Прийсли е направил най-доброто, като го е изразил в думи. И какво? — контрира Уилоша. — Аргументът е все още валиден: отвън нещата изглеждат различни. Вие, кобрите, виждате във всичко това престиж и физическа сила, и двоен политически вот. Ние виждаме елитаризъм и високомерие, които съпътстват абсолютната сигурност на заемания пост.
Джъстин го удостои с хладна усмивка.
— Абсолютна сигурност на заемания пост, а? Много интересно… особено като се вземе предвид, че точно това Прийсли е отнел на теб и на другите джекти.
Уилоша трепна.
— За какво намекваш? Губернаторският пост не е пожизнен.
— Не говоря за пожизненост. Имах предвид неговия статут като лидер и главен говорител на една много гласовита политическа група. Помисли си, Уилоша. Авентини не може просто да се освободи от кобрите — по причини, които ти знаеш не по-зле от мен.
— Ние не искаме да се освободим от вас, а само да променим вашата силова структура, да…
— Просто млъкни и слушай. Добре. Щом трябва да има кобри, защо е необходимо да има организация, чиято единствена цел е да се противопоставя на това?
За момент Уилоша го гледаше втренчено.
— Да не искаш да кажеш, че губернаторът Прийсли е започнал цялото това движение единствено да създаде политическа база за себе си?
Джъстин вдигна рамене.
— Ти знаеш повече от мен за вътрешните борби във вашата група. Така ли я използва той? Ти трябва да си изясниш дали не си огорчен, че си бил отхвърлен от академия „Кобра“ преди Прийсли да ти каже да го направиш.
— Изопачаваш фактите — изръмжа Уилоша. — Чрез Прийсли ние застрашаваме вашия елитарен статут, затова, разбира се, вие се опитвате да опровергаете неговите мотиви и дейност.
— Може би — тихо каза Джъстин. — Но не аз изпратих човек да нахлуе в неговия кабинет и да се опита да направи джектите да изглеждат като опасни, склонни към убийства маниаци. Помисли за това, Уилоша. Наистина ли искаш да си на страната на човек, който съзнателно преиначава истината в името на политическата власт?
Уилоша се намръщи.
— Много си близко до клеветата. Освен ако нямаш някакво доказателство, че случаят е такъв, какъвто го представяш. Доказателство не от брат ти, разбира се.
Джъстин го изгледа с отвращение, после каза:
— Махай се оттук, Уилоша. Нямам време за губене в спор с човек, който е решил вместо той партията да мисли за него.
Лицето на Уилоша помръкна.
— Виж, Моро…
— Казах: махай се! Имаме си работа.
Уилоша отвори уста, после я затвори и излезе. Тъмният метален панел на вратата се плъзна и се затвори и за момент Джъстин остана загледан в него. Пулсът му бавно се ускоряваше. Дали от този разговор изобщо щеше да има някаква полза? Той почти съчувстваше на Уилоша. В края на краищата човекът беше бил потенциална кобра, а силното чувство на лоялност стоеше високо в списъка на качествата, за които Академията проверяваше кандидатите.
От друга страна, същото се отнасяше за интелигентността и почтеността… и ако той сега беше разобличил някои от постъпките на Прийсли, някой друг може би наблюдаваше отблизо неговите стъпки и думи. И ако Уилоша намереше достатъчно истина в идеята, че Прийсли е разяждан от жажда за власт…
Това може би щеше да помогне да се отслаби властта на Прийсли. Но нямаше да помогне да се върне Джин.
„Тя е жива — каза си решително той. Както го беше повтарял през последните четири дълги безсънни нощи. — Тя е жива и ние ще я измъкнем оттам.“
Той отиде до вратата, отвори я и изрева:
— Кобри! Почивката свърши. По местата… чака ни работа.
