— По-вероятно не са имали достатъчно основания да те арестуват. Или са се оттеглили с надеждата, че чрез теб ще стигнат до мен. — Джин погледна към запердения прозорец и се зачуди имат ли квазаманците уреди за наблюдение през пердета и стъкла. Но ако ги наблюдаваха, вече беше твърде късно. — Нямат моя снимка, нали? — попита тя.
— Не ми показаха снимка — поклати глава Доло. — Макар че едва ли има значение. Както посочи баща ми, много хора в Милика са те видели.
— Достатъчно добре, за да дадат подробно описание на детективите?
Той я погледна странно.
— Чрез хипноза? Разбира се.
Джин скръцна със зъби. Трябваше да се досети, че те разполагат с нещо подобно… навремето баща й бе установил, че използват дроги за стимулиране на ума.
— Да, забравих за това. Е, може би дегизировката в раницата ми ще свърши работа.
— Ти няма да останеш в Азрас, нали?
— Не и с твоята кола в града — поклати глава Джин. — Ще я изкарам от града и ще я скрия край пътя. И ще остана там, докато се сформира работната група в неделя. Ще взема онези евтини градски дрехи, които купихме…
— Момент — прекъсна я Доло и присви очи. — Нали няма да се опиташ отново да влезеш тук?
— Защо не? Освен ако не си казал на нашия приятел Мофрен Омнати какво планираме. О, Господи! — възкликна тя.
— Какво има?
— Мофрен. — Името пареше на езика й. — Моф. Мъжът, който е служил като водач на Квазама по време на първата изследователска експедиция преди тридесет години. И едва не я е ликвидирал. — Тя поклати глава. — Е, това е краят на играта за теб, Доло. Първото нещо, което трябва да направиш сутринта, е да се махнеш оттук и да се върнеш в Милика.
Доло се намръщи.
— Защо? Само защото шахни са изпратили един стар враг на Авентини да ми зададе няколко въпроса?
— Не. Защото той ще открие всички слаби места в историята, която си му разказал — възрази тя. — И когато го направи, ще пристъпи към действие. Незабавно.
— И ти мислиш, че като избягам в Милика, Мофрен няма да ме хване?
Джин се овладя.
— Не, разбира се. Но може би това ще го забави достатъчно, за да мога да вляза в Мангъс.
Доло я изгледа.
— Значи до това се свежда всичко, така ли? — попита най-после той. — До твоята задача.
— Да не би да искаш да избягам и да се скрия някъде? — попита тя.
— А ти да не би да искаш аз да го направя? — контрира я тихо той. — Да се върна при баща си и да му кажа, че съм се отказал от възможността може би да открия една заплаха за нашето семейство, защото съм се изплашил?
— Но ако те следят и се опиташ да влезеш в Мангъс…
— А ако ме следят и се опитам да се върна в Милика?
— Доло, виж — въздъхна Джин. — Зная, че на Квазама една жена не трябва да казва такова нещо на един мъж… но аз се чувствам отговорна за твоята безопасност. В края на краищата аз замесих теб и баща ти в този план и ако не съм до теб, няма да мога да те защитя.
— Не си ми обещавала никаква защита.
— На теб не. Обещах на себе си.
За нейна изненада той се усмихна.
— И аз обещах на себе си, Джасмин Моро: да те защитавам от твоето културно невежество, докато си в Мангъс. А от Милика няма да мога да го направя.
— Но… — Джин пое дълбоко дъх и въздъхна победена. Тя просто нямаше повече време за спор. Колкото по-дълго се бавеше тук, толкова повече време щеше да има Моф да изгради мрежа около Азрас, а тя трябваше да изкара колата на Доло извън града преди това да стане. — Помисли по думите ми. Моля те!
— Ще помисля — обеща Доло и хвана ръката й. — И ти ще се пазиш, нали?
— Ще се пазя. — Тя се поколеба, погледна го в очите. „Културни различия.“ Може би той щеше да го разбере погрешно, но за първи път това не я интересуваше; необходимостта да прегърне някого беше непреодолима. И тя го направи.
Доло не се отдръпна нито се опита да превърне прегръдката в нещо друго.
За минута останаха прегърнати. После почти неохотно Джин се отдръпна.
— И ти ще се пазиш, нали? — каза тя. — И ако решиш да останеш… не ме търси в работната група.
Той кимна и я погали по бузата.
— Разбирам. А сега по-добре тръгвай.
След три минути, с вързопа градски дрехи, тя отново беше в колата. Никой не чакаше в засада до колата. Никой не изскочи от сенките, нито стреля по нея, когато се качи и подкара. Или хората на шахни още не бяха организирали напълно операцията в Азрас, или Моф с възрастта беше станал небрежен. Лично тя не беше много склонна да залага на последното.
Но засега, изглежда, беше спечелила малко време за отдих — и щеше да го използва пълноценно. Щеше да отиде на няколко километра южно от Азрас и да се скрие за следващия ден и половина. Малко грим от пакета, може би перука и малко почерняне на кожата — и в неделя сутринта щеше да може да влезе в Азрас, без да бъде разпозната. А след това…
Нямаше смисъл да се опитва да мисли толкова напред. С включването на официалното квазаманско правителство в играта тя трябваше да бъде готова да действа според ситуацията. И да се надява, че няма да изложи името Моро.
— Така ли? — попита Торал Абрам и премести левия си крак пред десния.
— Точно така — кимна Джъстин. — Сега разтвори крака, легни по гръб на пода и прибери колене до гърдите си.
