— Разбира се.
— Платено ми е да отнеса на Круин Самън отговор, в случай че желаеш да изпратиш такъв — продължи тя, стараейки се гласът й да звучи безстрастно. Дълбоко в съзнанието й започна да се появява тревога. Нещо тук не беше съвсем в ред… — В този случай обаче ще ми трябва време да се приготвя…
И без предупреждение образът пред нея внезапно беше обграден в червена рамка.
Тя несъзнателно задържа дъх. И изведнъж всичко й стана ясно: дългото чакане в стаята за преобличане, лекият ветрец, духащ в лицето й… ветрец, несъмнено наситен с приспивателна дрога. Те бяха обмислили какво да направят с нея, решили бяха, че претенцията за вестоносец е глупост, и бяха взели необходимите мерки.
Джин стисна юмруци, ноктите се забиха в дланите й да предотвратят действието на дрогата. Може би щеше да може да зашемети Оболо със звуковото оръжие и да се измъкне оттук… но зад завесите сигурно се криеха сто души и нямаше да може да излезе. От друга страна, тя не можеше вечно да задържа дъха си, а и може би вече беше погълнала достатъчно от дрогата, за да заспи преди да отиде много далеч. А Оболо все така я гледаше. И чакаше…
Чакаше да изгуби съзнание? Добре, изведнъж реши тя.
— Аз… господарю Нардин… — започна като пияна Джин, използвайки последната резерва въздух, подбели очи и се свлече на пода.
Беше се постарала главата й да падне така, че лицето й да не е към приспивателния ветрец, но звездите пред очите й от падането още не бяха изчезнали, когато ветрецът спря. Иззад една от завесите бавно излезе някой… и спря до нея.
— Много бързо я хвана — чу тя гласа на Радиг Нардин. — Дори за жена.
— Тя е нежна чуждоземка — отговори презрително Оболо. — Ако това е най-доброто, което могат да постигнат нашите врагове, няма защо да се плашим от тях.
Сякаш железен шиш промуши стомаха на Джин. „Боже Господи… те знаят коя съм! Но как са разбрали…?“
— Може би. — Една ръка я хвана за рамото и я обърна по гръб. Без да отваря очи, Джин включи оптическите усилватели, настрои ги на нула увеличение на зрението и на най-ниско ниво на увеличение на светлината. За момент Нардин се взря в лицето й после се изправи да погледне баща си.
— Преди да я затворим, ще претърся тялото й за някои миниатюрни средства.
— Постъпи както смяташ за добре, синко. Но аз мисля, че не е необходимо.
— В дрехите й не намерихме нищо…
— Забравяш катастрофата на нейния космически кораб — прекъсна го баща му. — Тя не носи никакви средства, защото никой не е оцелял с нея.
— Може би. Реши ли какво да правиш с Доло Самън?
— Защо, нищо, разбира се… Нали баща му ни предлага сделка — каза саркастично Оболо. — Не чу ли съобщението?
Радиг отново погледна Джин.
— Прощавай, татко, но не виждам хумор в ситуацията. Не смяташ ли за възможно семейство Самън да се е съюзило с тази шпионка?
— Едва ли е възможно — изсумтя Оболо. — Дори невероятно.
— Тогава позволи ми да се освободя от него — предложи Радиг. — Докато е тук, той представлява опасност за нас.
— Вярно. За нещастие премахването му в този момент може да бъде още по-опасно. Идентифицирахте ли мъжа, който е дошъл в Мангъс с него?
Радиг изкриви устни.
— Още не. Най-вероятно е някой бездомник от Милика.
— Вероятно това не е достатъчно точно — каза студено Оболо. — Шахни знаят, че жената е на Квазама, и че е била у Самънови в Милика. Напълно възможно е този човек да е агент на шахни със задача да служи на Доло Самън или като защитник, или като тъмничар.
— И така да е, защо ще придружава Доло Самън тук?
— Тя е тук, нали? Каквото и да знаят или подозират тя и нашите врагове, не е невъзможно тя да е споделила тази информация с Круин Самън.
— Но тогава разрешаването на един агент на шахни…
— Радиг Нардин. — Гласът на Оболо прозвуча като плющене на камшик. — Контролирай страховете си и мисли логично. Що се отнася до шахни, Мангъс е електронна фирма и нищо повече. Ако се държим нормално, те няма да имат никакво основание да се съмняват в това. От друга страна, ако необосновано изхвърлим Доло Самън от комплекса, няма ли това да възбуди любопитството на този агент?
Радиг пое дълбоко дъх.
— Все пак е опасно, татко.
— Разбира се, че е опасно. Няма печалба без риск, синко. Ако се страхуваш, че нервите ти отново няма да издържат, помисли върху това.
— Да, татко. — Радиг пак погледна Джин. — И срещу каква потенциална изгода рискуваме да я държим жива?
— Смяташ, че има някакъв риск, ако оставим една жена жива? — изръмжа Оболо.
— Тя не е обикновена жена, татко… Тя е агент на световете кобра. Това я прави опасна.
Джин внезапно забеляза, че червената рамка все още е пред очите й… че всъщност става по-плътна… докато самата картина, изглежда, избледняваше…
„Не! — каза си гневно тя и се помъчи да се пребори със съня, който нахлуваше в съзнанието й. — Хайде, Джин… стегни се.“ Но не можа. А и й беше толкова удобно на пода.
Последното, което усети, бе как нечии груби ръце я хващат за мишниците и краката, вдигат я и я носят нанякъде…
