Оболо изглеждаше изненадан, а Доло се мъчеше да скрие мрачната си усмивка. Опитът на Оболо, неговата тайна информационна мрежа, неговите подсилени умствени способности… нищо от това не го беше приготвило да се срещне с човек като Джасмин Моро. Може би за пръв път от години той беше истински объркан.
Но бързо се овладя.
— Моят ред да умра няма да дойде скоро — изръмжа той. — Докато твоят вече е дошъл. Ако твоят другар се крие около Мангъс, ще го хванем много бързо. Ако ли пък е избягал… ще се върне твърде късно, за да може да ти помогне.
Внезапно той погледна Доло и Аким и заповяда на стражите:
— Отведете ги в северната стая. Нея също. Оковете ги тримата, нека прекарат последния половин час заедно. — Той изви устни в язвителна усмивка. — Както виждаш, Мирон Аким, аз държа на думата си. Ще имаш възможност да разпиташ нашата затворничка. Преди тя да те убие.
Северната стая се оказа уютен кът в преградения със завеси лабиринт.
— Почти като миша дупка — каза Джин на Радиг, докато той проверяваше как са оковани глезените й към глезените на Доло и Аким. — Обзалагам се, че онзи, който знае какво прави, може да се крие тук часове, без да бъде открит.
Радиг се намръщи.
— Неуспешен опит, жено. Другарят ти не е тук.
— Сигурен ли си? — иронично попита тя. Колкото повече се подозираха един друг, толкова по-добре за нея.
Но той просто не й обърна внимание и излезе заедно с охраната. „Е, заслужаваше си да опитам“ — каза си Джин и насочи вниманието си към Доло.
И откри, че той я гледа злобно.
— Изглежда, Мофрен Омнати беше прав — озъби се той. — Ти си дошла тук… да ни шпионираш. Ние те приехме и излекувахме раните ти… а ти за благодарност си ни лъгала.
Това обвинение беше съвсем неочаквано и за момент тя го изгледа объркана. Но само за момент. С периферното си зрение видя, че Аким я наблюдава внимателно…
— Извинявай, Доло Самън — каза тя хладно и официално. — Съжалявам, че измамих семейството ти. Ако това ще ти помогне, ще ти кажа, че никога не съм имала намерение да намесвам теб или някой друг от Квазама в задачата си.
— И каква е тази задача? — попита Аким.
— И да ти кажа, няма да ти е интересно — каза тя и огледа завесите, които ги ограждаха. Не се чуваше никакво дишане. Инфрачервеното й зрение не откри никакви обекти с големината на човешко тяло. Това означаваше, че Оболо разчита на по-сложни електронни средства за подслушване. Джин се усмихна язвително и включи всепосочното шумозаглушаване. — Задачата ми — тихо каза тя на Аким — е по-същество същата като вашата: да спра Оболо Нардин и Мангъс.
— Така ли? — каза хладно Аким. — Нали вече един път кацнахте от небето, за да се намесите в работи, които са лично наши.
— Може ли за момент да забравим политиката и да се съсредоточим върху непосредствения проблем? — озъби се Джин. — Не разбираш ли какво прави Оболо Нардин?
— Подслушва квазаманските комуникационни мрежи — отвърна Аким и вдигна рамене.
Джин го гледаше недоумяващо.
— И това не те безпокои?
— Разбира се, че ме безпокои — каза той, без да сваля очи от лицето й. — Но схемата е самоограничаваща се. Да, той може да подслушва разговорите на шахни и това трябва да се прекрати. Но ти трябва да разбереш, че колкото повече съобщения записва, толкова по-трудно ще му е да намери онези, които са му нужни. При скоростта, с която произвежда и пласира тези телефони, цялата система накрая ще се срине под собствената си тежест. Ако вече не се е сринала.
Джин поклати глава.
— Ще ми се да е толкова просто, но не е. Не разбираш ли, че не е необходимо да пресява и прехвърля всички тези записи на ръка. Може да го прави с компютри.
— С компютри? — намръщи се Доло. — По какъв начин?
— Много лесно. Единственото, което трябва да направи, е да си осигури компютри, които да сканират всеки разговор за предварително зададени думи или имена…
— И след това да слуша само онези, които съдържат тези думи — прекъсна я Аким. — Имай малко по-голямо доверие в нашата интелигентност, чуждоземна жено… Методът ни е добре познат. Но за такъв мащаб… — Той поклати глава. — Може би не разбираш колко много информация се предава из Квазама само за един ден. Това ще изисква много по-мощни компютри от онези, които имаме на Квазама.
— Зная — каза тихо Джин. — Но компютрите на Оболо Нардин не са квазамански. Те идват от трофтийската Асамблея.
Доло зяпна, а Аким беше почти като треснат от гръм.
— Това е абсурдно — изсъска той.
— Ще ми се да беше — каза Джин. — Но не е. В момента в другата половина на Мангъс е кацнал трофтийски кораб.
— Който, разбира се, в момента не можеш да ни покажеш — изръмжа Доло. — Колко удобно!
Джин се изчерви. С този враждебен акт Доло отиваше твърде далеч.
— Ще видя какво мога да направя по-късно, за да ви го покажа…
— И какво ще искат трофтийците да спечелят от тази сделка? — прекъсна я Аким.
Тя се обърна към него.
— Не зная какво знаете за трофтийците, но те не представляват монолитна структура, както си мислите. Асамблеята не е нищо повече от свободна конфедерация от независими две до трисистемни демесни в непрекъснато икономическо и политическо съперничество помежду си.
