— Това е повече от просто убийство, Джасмин Моро — отвърна Аким, насочил поглед към Радиг. — Това е убийство, съчетано с предателство. Наказанието за такова престъпление е смърт.
— Разбирам — кимна тя. — Значи няма да се разстроиш, ако някои от тези хора умрат, нали?
Един от стражите изръмжа презрително. Радиг обаче дори не се усмихна, а притисна пистолета до ръката й и го насочи право към Аким.
— Ако чакаш другарят ти да те спаси, чакай го в ада — изръмжа Радиг, очите му бяха изпълнени с омраза. — Всъщност дори се надявам, че той наблюдава. Нека те види как умираш.
Джин измъкна дясната си ръка от ръцете, които я държаха, и удари с пистолета Радиг в лицето.
Той падна назад, без да издаде звук. Стражът, който държеше лявата й ръка, изруга, но не успя да направи нищо повече освен да я стисне по-силно преди тя да се обърне към него и го да удари с пистолета по главата. Ръката му я отпусна. Стражът отдясно я хвана за раменете, но тя се изви и замахна с оръжието към лицето му — и едновременно с това лявата й ръка се насочи към групата около Аким…
Нанокомпютърът й изстреля от лазера на кутрето й три светлинни лъча и тримата стражи паднаха като покосени.
Аким остана прав между труповете. Пистолетът все още беше в ръката му. Но съвсем не насочен към нея…
— Всичко свърши, Мирон Аким — каза тихо Джин. Мъглата на яростта й се разсейваше. Сега ръката, държаща пистолета, забележимо трепереше. — Мога ли да ти предложа да се махнем оттук преди да усетят, че тези мъже ги няма?
Пистолетът в ръката на Аким бавно увисна надолу. После той се наведе и го остави на земята, като през цялото време не сваляше очи от нея. Когато тя пристъпи към него, той леко трепна, но не се отдръпна.
— Всичко е наред — увери го тихо Джин. — Както казах, ние сме на една и съща страна.
Аким облиза устни и изглежда, най-после си възвърна дар слово.
— Демон-боец — каза той и потрепери. — Демон-боец. Сега най-после всичко ми е ясно. Боже Господи. — Той си пое дъх. — На една и съща страна казваш, Джасмин Моро?
— Да… независимо дали вярваш, или не. — Тя рискува и огледа двора. Аким не се опита да се нахвърли върху нея и тя отново го погледна. — Ако не за друго, то най-малкото защото Оболо Нардин иска и двамата да сме мъртви. И така, какво предпочиташ — заедно или поотделно да се борим с личната армия на Оболо Нардин?
Аким отново облиза устни и погледна тримата мъртви мъже в краката си.
— Всъщност нямам голям избор — каза той и я погледна решително. — Добре тогава, Джасмин Моро: в името на шахни на Квазама приемам помощта ти в замяна на моята. Имаш ли план да ни изведеш от Мангъс?
Джин тихо въздъхна от облекчение.
— Нещо като план, да. Но първо трябва да се върнем в административния център. Или, във всеки случай, аз трябва да се върна.
Той кимна с далеч по-голямо разбиране, отколкото й се искаше.
— Да спасиш Доло Самън?
Тя стисна зъби.
— Неговото семейство спаси живота ми много преди да знаят коя съм. Независимо какво мисли за мен сега Доло Самън, аз на свой ред им дължа неговия живот.
Аким погледна към административния център.
— Как планираш да го измъкнеш? С повече от същата огнева мощ, която току-що демонстрира?
— Надявам се с по-малко. — Джин се намръщи като видя неподвижното тяло на Радиг. — Надявах се, че ще мога да убедя Радиг Нардин да ми каже къде са го затворили. За нещастие, изглежда, скоро няма да може да проговори.
— Сигурно е на най-ниския етаж — каза замислено Аким. — Вероятно в някоя ъглова стая. Херметическа, ако има такава.
Джин се намръщи.
— Откъде знаеш?
Той вдигна рамене.
— Исторически прецедент, съчетан с вида на дрогите, използвани в разпита, който вероятно провеждат. Дроги, за които говорят, че са изключително неприятни. Колкото по-бързо го измъкнем, толкова по-добре за него.
Джин прехапа устни.
— Зная. За нещастие има нещо друго, което трябва да направим по-напред.
— Какво например?
— Например да си подготвим път за бягство. Хайде.
Проблемът не беше излизането за втори път в двора, скачането на покрива на жилищния комплекс или на върха на стената. Проблемът не беше дори бавното придвижване по стената по корем, рискованото навеждане за прерязване на силовите кабели, свързващи прожекторите, и сплитането им на въже.
Проблемът беше неизвестността дали Аким ще я чака, когато тя свърши с тежката и неприятна работа.
Чакаше я. Очевидно агентите шахни не бяха чак такива фанатици, каквито се страхуваше, че може да бъдат. Един истински фанатик вероятно би предпочел смъртта, отколкото да има контакти с явен враг на Квазама.
Тя го издърпа на стената. Цяла минута той мълчаливо гледа трофтийския кораб долу, после изръмжа:
— Дано Бог прокълне Оболо Нардин и неговото семейство. В края на краищата излиза, че това, което казваш, е истина.
— Говори по-тихо, моля те. Нищо ли не знаеш за трофтийските кораби освен как изглеждат?
Той поклати глава.
— Не.
— Аз също. Което може да бъде проблем… защото през следващите един-два дни ще се крием в кораба.
Аким не падна от стената, нито беше потресен от изненада. Само я изгледа. Лицето му беше като изсечено от камък.
— Какво ще правим?
Тя въздъхна.
