— Като селата и градовете на Квазама — промърмори Доло.
Джин го погледна.
— Нещо такова, да. Предполагам, някои демесни са решили, че заплахата от хората е по-голяма, отколкото ползата, и се опитват да направят нещо срещу нас.
— Като помагат на Оболо Нардин да спечели политическа власт? — каза Аким и се намръщи.
— Като сплотят Квазама — тихо го поправи Джин. — И след това използват вашия свят като военна машина срещу нас.
— Не ни е нужна чужда помощ, за да ви мразим, чуждоземна жено — почти викна Аким. — Но и не се бием по чужда заповед.
— Ако Оболо Нардин успее, може би няма да имате избор. — До ушите на Джин достигна някакъв звук. — Някой идва — прошепна тя и изключи звукозаглушителите.
След секунда завесата се дръпна и влезе Радиг с няколко мъже. Джин забеляза, че е много раздразнен — сигурно защото подслушвателните му устройства не се бяха оказали полезни.
— Ти… чуждоземна жено… облечи това — изръмжа той и й хвърли вързоп с мъжки дрехи — същите дрехи, които беше носила сутринта като дегизировка в Азрас.
— И после какво? — попита тя, когато един от стражите пристъпи напред да й свали белезниците.
Радиг остави въпроса й без внимание.
— Този… — той посочи Аким — ще дойде с нас до монтажната зала. Ти и другият работник… — той се усмихна смразяващо на Доло — ще останете живи малко по-дълго. Макар че това вероятно няма да ти хареса.
— Какво мислите да правите? — попита Джин.
— Събличай се! — извика Радиг.
— Какво ще правите с Доло Самън?
Един от стражите пристъпи напред и вдигна ръка да я удари…
— Не! — спря го Радиг. — Не трябва да има никакви следи. — Стражът с нежелание се отдръпна. — И трябва да си благодарна, че баща ми не желае по тялото ти да има никакви рани и белези. Иначе щяхме да отложим екзекуцията ти с няколко часа.
— И щяхте много да се разочаровате — каза спокойно Джин. — Какво ще правите с Доло Самън?
— Вероятно ще го разпитват — каза мрачно Аким. — Не забравяй, че продължават да търсят другаря ти.
— Вече казах, че не можете да го хванете — каза Джин на Радиг.
— Събличай се — студено повтори Радиг. — Преди хората ми да забравят заповедта на баща ми.
Един дълъг момент Джин сериозно обмисляше дали да не ги остави да опитат. Но нито времето, нито мястото бяха подходящи за такъв сблъсък. Тя преглътна гнева си и се преоблече, правейки всичко възможно да не обръща внимание на гледащите я очи.
В двора изглеждаше някак си по-тъмно и мина доста време от пътя до монтажната сграда преди Джин да разбере, че причината е липсата на светлина в сградите на комплекса. Несъмнено времето не беше подбрано случайно. Каквото и да бяха планирали Оболо и синът му, те не желаеха да има свидетели.
Неизвестността не трая дълго.
— Нека да ти обясня какво ще стане — каза Радиг с приятелски тон, когато двамата мъже, които я държаха за ръцете, спряха пред входа на сградата. — Ти, шпионин и враг на Квазама, се опита да откраднеш наша технология. За щастие на Квазама този бдителен агент на шахни… — той посочи Аким пред тях, хванат здраво от други двама стражи — беше тук да те спре. За негово нещастие ти си била също въоръжена. — Той кимна към един от двамата стражи и мъжът откопча с облечената си в ръкавица ръка кобура си и извади огнестрелен квазамански пистолет. — Той е стрелял в теб, но ти си успяла да го убиеш преди да умреш. Жалко.
— И после сте поставили пистолета в ръката ми да се получат мои отпечатъци върху него — каза хладно Джин. Наблюдаваше пистолета в ръката на стража. В секундата, когато той го вдигнеше да стреля, тя трябваше да действа…
— Много неща не знаеш за Квазама — каза иронично Радиг, отново кимна и за нейна изненада мъжът с пистолета притисна оръжието до ръката й. — Нашата наука е много напреднала по тези въпроси… очевидно много повече от вашата. Тук е възможно да се докаже по аналитичен път, че определен изстрел е направен от определено оръжие, държано от определена ръка. Следователно всеки от вас ще трябва лично да извърши фаталните изстрели. С наша помощ, разбира се.
— Разбира се — каза саркастично Джин. Червена мъгла се разстла пред очите й и за секунда тя се зачуди дали все пак не са решили да рискуват и да я дрогират. Но не беше такъв вид мъгла… и след миг тя разбра какво е.
Беше ярост. Обикновена човешка ярост.
„Една кобра винаги се самоконтролира“ — мина през главата й… но в момента й се струваше, че тези банални истини не струват пукната пара. Досега Мангъс извличаше всички изгоди от предателството, без да е платил никаква цена за това.
Време беше сметката малко да се изравни.
Другите двама стражи насила натикаха пистолета в ръката на Аким. Джин съзнателно отпусна челюст и активира системата за захващане на цели, мерейки се в челата на тримата стражи.
— Значи всичко свърши — каза студено тя на Радиг, докато всъщност фокусираше погледа си върху Аким. — Кажи ми, Мирон Аким: какво е наказанието за опит за убийство в Квазама?
— Не се опитвай да ни плашиш, жено… — изсумтя Радиг и пристъпи към нея.
— Мирон Аким?
