когато затвори томчето, не знаеше какво да мисли. Чувстваше се объркан от онова, което беше открил,
изплашен от мистерията, която частично беше успял да разбули.
Опита да се поразсее и включи компютъра. Веднага прове ри електронната си поща и сред многото
ненужна информация, която обикновено получаваше, откри послание, изпратено от
Седмият печат ли? Имейлът беше отпреди четиридесет и осем часа. Изгаряйки от нетърпение, Томаш
щракна веднага върху този ред и посланието се отвори. Беше късо, информативно и като видя кой го
беше подписал, експлозивно.
Филипе.
Електронното послание беше подписано от приятеля му от юношеството - Филипе Мадурейра, -
същия, когото Интерпол издирваше заради връзката му с убийството на двама учени, съученикът му от
гимназията в Кащело Бранко, с когото беше прекарвал заедно цели следобеди в учене, игра на
минифутбол или разговори за момичета. Явно Филипе беше посетил сайта на бившите ученици на
гимназията и се беше натъкнал на пос ланието, което му беше оставил Томаш. Това беше единстве ното
обяснение.
След като помисли малко, Томаш взе мобилния и избра един номер.
- Здравейте, Орлов - поздрави той. - Имам новини за вас.
- Какво става?
- Установих контакт с моя приятел Филипе.
- Сериозно? Къде е той?
- Опасявам се, че не мога да ви кажа.
Мъжът от Интерпол замълча за секунди.
- Наист ина ли няма да ми кажете?
0 setimo selo (порт.) - „седмият печат―. -
- Не. Помоли ме да запазя в тайна местопреб иваването му.
- Но тогава как бих могъл да напред на с разследването?
- Ще се наложи аз да се заема с това.
- Вие ли? - почуди се Орлов. - Но вие дори не сте полицай...
- Вижте, Филипе приема да се срещне с мен само ако запа зя в тайна мястото, където се нам ира. И ако
приема това условие, ще трябва да го спазвам, разбирате ли?
- Хм.
- Какво да направя? Да приема ли или не?
Руснакът замълча за миг, преценявайки ситуацията.
- Май няма друга алтернат ива, нали?
- Вие си знаете.
- В такъв случай ще трябва да приемете - реши Орлов. - Срещнете се с него и се опитайте да
изтръгнете цялата възможна информация.
- Много доб ре - съгласи се Томаш. - Ще ми т рябват пари за пътуването.
- В коя страна се нам ира?
- Не мога да ви разкрия това.
Орлов се разсмя.
- Няма значение - каза той. - Исках да видя дали ще се хва нете. - Промени тона. - Ще прехвърля пари
на вашата сметка, разбрано? Вземете парите и правете каквото е нужно, без да се грижите за сметки и
фактури. Така ще запазите тайната около пътуването. Как ви се струва?
- Перфект но.
- Добре тогава - каза руснакът на изпроводяк. - Обадете ми се, като се върнете.
- Чакайте - възкликна Томаш.
- Какво има?
- Не съм ви казал всичко.
Агентът на Интерпол изглеждаше смутен.
- А, извинете. Реших, че засега не можете да ми кажете нищо за имейла на вашия приятел.
- И наист ина не мога. Но затова пък мога да ви кажа нещо друго.
- Какво?
- Мисля, че вече разбрах смисъла на посланието, изпратено от англичанина до Филипе.
Орлов отново се разсмя гръмогласно.
- Ама вие наист ина сте играч от класа - възкликна той. - Сериозно? Дешифрирали сте онази
главоблъсканица?
- Декодирах я - поправи го Томаш. - Съоб щението не е шифър, а код. Шифрите се дешифрират , а
кодовете се декодират.
- Смятате, че е код?
- Сигурен съм.
- И какво послание е скрит о в него?
Историкът се наведе над бюрото и взе дебелия том, който току-що бе прочел.
- Смисълът се разкрива в Биб лията.
- Сериозно?
- Да. И в коя част на Библията, м ислите?
- Нямам представа.
- В Апокалипсиса. Отговорът се крие в Апокалипсиса. - Разсмя се. - Вижте само какъв късмет.
Цитатът е от последния текст на Новия завет, а аз започнах от началото, поради което се наложи да
прочета цялата Библия, за да стигна до него.
- Просто сте изпълнили задължението си - изгуб и търпе ние руснакът. - Кажете ми какво послание се
крие в съобщението.
Томаш отвори Библията, оставена на масата, и прелисти пос ледните страници, докато стигна до
Откровението.
- За да се стигне до смисъла на посланието, трябва да се разбере контекста, от койт о е взет цитатът -
каза той. - Чели ли сте Апокалипсиса?
Орлов нетърпеливо цъкна c език.
- Приличам ли ви на набожен? Да не би да мислите, че имам време да се занимавам с тия неща?
- В такъв случай ще се наложи да ви въведа в текста. Както ви казах онзи ден, текстът е подписан от
Йоан, вероятно апостол Йоан. - Прокара поглед по първите редове на страниците пред него. - Започва с
това как Исус Христос се появил пред Йоан и му предал послания за седемте християнски общности в
Мала Азия. - Прехвърли няколко страници. - Нещата стават много интересни след това, когато Йоан бил
отведен на небето.
- Апостолът летял в небето, така ли? - пошегува се Орлов. - В бизнес класа или иконом ич на?
- Възнесъл се в небесата - отвърна Томаш, без да обръща внимание на грубоватите шеги на Орлов.
