Sedmiyat pechat полностью

обърна и излезе от стаята, готвейки се да си тръгне. Вече отваряше вратата на асансьора, когато чу

майка му да го вика.

- Томаш?

- Да, мамо.

- Заведи ме вкъщи.

Синът си пое дълбоко въздух.

- Ох, мамо, нека не започваме отново.

Дона Граса погледна към дъното на коридора.

- Тогава ще се хвърля от стълбището.

XI

ПЪРВИТ Е ДВАДЕСЕТ И ЧЕТ ИРИ ЧАСА, СЛЕД КАТ О БЕШЕ ОСТ АВИЛ майка с и в старческия д ом, бяха на й-т руд ни за

Томаш. Когато се върна от драматичната разходка и влезе в апартамента на ро дителите си, стори му се

опустял, загубил значението си. На истина влошеното състояние на майка му през последните месеци

беше изпълнило това място с тишина, с донякъде обезпокоителен покой, заради безкрайните часове,

които тя прекарваше в сън, но самият факт, че тя си е вкъщи, му действаше успокоително като светъл

лъч, който, макар и слаб, все още светеше. Сега обаче всичко беше разл ично. Апартаментът беше

празен, лишен от живот, кухо, изоставено и предадено на забрава тяло.

Тишината накара Томаш да се замисли над всичко отново, засилвайки чувството му на вина. Не се

терзаеше единствено заради това, че бе отвел майка си в дома против волята и, а заради това, че го беше

сторил с измама, с обещанието, че прос то ще излязат да се поразходят. Спомни си как веднъж като дете

майка му го бе извела да се поразходят до болницата и тази разходка беше завършила с инжекция, която

сестрата заби в бедрото му. Завинаги му остана горчилката оттогава, спомен за майчиното предателство.

Опасяваше се, че ролите бяха разменени, и се страхуваше от онова, което тя може би си мис леше за

стореното от него. Погледнато реално, Томаш за първи път погазваше статута и на независим, зрял

човек. Това не беше ли насилие? Но от друга страна, въпреки мъчителните си угризения, той не

виждаше алтернатива. Какво друго би могъл да направи? Да остави майка си в това състояние сама

вкъщи? Нима това не значеше да я изостави? Ами ако и се случеше нещо? Дали би могъл някога да си

прости?

ЗА ДА ИЗБЯГА ОТ Т ЕРЗАНИЯТ А СИ, КОИТ О ГО ЗАДУШАВАХА, Томаш потърс и разтуха в раб отата си. След

потискаща вечеря в кухнята той се затвори в кабинета на баща си. Реши да се поразсее, като опита да

дешифрира загадъчното съобщение, което Къмингс беше изпратил на Филипе, засечено от Интерпол.

Прегледа записките си и намери копието на посланието.

Филипе,

Когато Той сне седмия печат, настана тишина на небето.

До скоро.

Джим

На пръв поглед прилича ше на код. Да, наистина е код, прецени той, като неволно поклати глава. Ако

беше шифър, текстът щеше да изглежда различно. Проблемът беше, че ако е код, Томаш бе изправен

пред истинска главоблъсканица, тъй като точният смисъл навярно се знаеше само от двамата, които си

разменяха послания. Значението на загадката сигурно бе предварително уточнено от тях, така че само те

да го разбират.

Но все пак една подробност привлече вниманието на Томаш. Прочете отново изречението. Когато

Той сне седмия печат, настана тишина на небето. Отвори широко очи. Няма ше съмнение, че това бе

важен детайл, който хвърляше някаква светлина. В посланието беше изписано Той с главно Т. Той. Беше

навеждаща следа, нишка, знак, сочещ в безпогрешна посока. Томаш знаеше от опит, че Той може да е

единствено Бог. Несъмнено ставаше въпрос за религиозен цитат.

Окуражен и въодушевен, Томаш стана да вземе Библията от етажерката. Но когато отново седна на

бюрото, поохладнял след първоначалния горещ изблик на ентусиазъм от разкритието на сигур ната

следа, той погледна томчето и се отчая. Фактът, че Библията е толкова обемна книга, никога не беше го

впечатлявал така, както в този момент, особено след като я разгърна и установи, че е напечатана на

много фина хартия и с микроскопичен шрифт - напомняше договор със застрахователна агенция. Беше

си много текст.

Преодоля първия порив да се откаже и започна да чете от самото начало. „В начало Бог сътвори

небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездна та, и Дух Божий се

носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина! И биде светлина―. Всичко това го беше чел и преди, на

няколко пъти и при различни обстоятелства. Но никога не беше изчитал Библията от кора до кора,

Стария и Новия завет наведнъж, и реши, че сега има под ходящ повод да го направи. Всъщност трябваше

да открие един цитат, а това бе възможно само ако прочете каквото е нужно да се прочете.

Така и направи, зачете.

ОТ НЕ МУ ШЕСТ ДНИ ДА ПРЕХВЪРЛИ БИБЛИЯТ А от първата до пос лед ната дума, за почва йки с „В началото― и

завършвайки с последното „Амин!―. Прочете я, без да прави паузи, освен естествено налагащите се, и