Сентрал Парк Уест полностью

— Страните заявяват съвместно, че ако бъде призован като свидетел, представителят на „Върайзън“ ще даде показания, че веществено доказателство номер едно на защитата представлява достоверна разпечатка на информация, отнасяща се до айфона на Кайра Бърк, по-конкретно, интервалите, през които е бил изключен през последните шест месеца. Страните се договарят също веществено доказателство номер едно да бъде представено без допълнителни свидетелски показания. Въз основа на това — продължи той — ние го представяме на вниманието на съда.

— Доказателството е прието — обяви съдия Занис.

След това Паркър показа разпечатката на мониторите в съдебната зала и заедно с Кайра посочи десетки случаи, когато телефонът ѝ е бил изключен за час-два.

— И така, какво се случва с телефона ви, Кайра?

— Точно това, което казах. Изключвам проклетото нещо, за да не го мисля и да мога да си върша работата.

Паркър погледна към бележките си и смени темата:

— Чухте всички твърдения за някакъв ваш финансов мотив, нали?

— Да, чух ги.

— Да започнем със завещанието на Тони Бърк. Имахте ли някаква информация какво съдържа то?

— Не и преди да започне това дело.

— А какво ще кажете за предбрачното споразумение? Какво съдържаше то?

— Както чуха и съдебните заседатели, подписах споразумение, по силата на което в случай на развод щях да получа еднократна сума от половин милион.

— Защо го подписахте?

— Исках да се омъжа за него, парите му не ме интересуваха. Както не ме интересуват и сега.

— Показанията на Конър Маккарти в това отношение отговаряха ли на истината?

— Да. Обади ми се един ден малко преди смъртта на Тони, за да ми каже, че той възнамерява да промени предбрачното споразумение и при развода да ми предостави много повече пари. Но само при условие, че подпиша споразумение за неразкриване на информация, така че да нямам право да говоря за нищо, което може да съм научила по време на нашата връзка.

— Какво изпитахте към Тони тогава?

— Не бях изненадана. За него всичко в живота му беше сделка, договорка. Мисля, че искаше от мен да си мълча и беше готов да плати за мълчанието ми. Такъв беше Тони. Все гонеше поредната сделка.

— Смятахте ли да подпишете споразумението?

— Не. Никога.

— Защо?

— Видях как постъпи с онези жени и как използва споразуменията като оръжие срещу тях. Нямах намерение да бъда част от това. Може би звучи странно, но парите не ме интересуваха. Според предбрачното споразумение щях да получа петстотин хиляди, което са си много пари, поне в моите очи. Имам и добра работа със здравни осигуровки в Колумбийския университет. Исках да бъда свободна, за да кажа истината за него.

Паркър направи пауза, за да придаде по-голям ефект на думите си:

— Вие ли го убихте?

Тя отговори, обърната към заседателите:

— Не.

— Нямам повече въпроси, госпожо съдия.

Анди Куон отиде до катедрата и просто застана там. В съдебната зала се възцари тишина, която продължи толкова дълго, че заседателите започнаха да извиват глави, за да го оглеждат.

Добър ход, хлапе, помисли си Паркър. Засилваш съспенса.

Най-после Куон проговори:

— Госпожо, как се казвате всъщност?

Въпросът изненада Кайра. На Паркър му се стори, че гръдният ѝ кош се повдига, сякаш си поемаше въздух, но тя бързо се съвзе.

— Кайра Бърк.

— Да, чухме неведнъж това име, но как е цялото ви моминско име?

Паркър видя едва забележимото потръпване на тялото ѝ.

— По рождение бях Елизабет Кайра Подолски.

— През по-голямата част от живота си сте били известна като Лизи, вярно ли е това?

— Да. В детството ми и по време на следването.

— А след като завършихте, искахте хората да ви наричат Кайра, така ли?

— Да.

Стиснала челюст, тя вече пронизваше Куон с поглед.

Паркър беше затъкнал палци под тирантите си и ѝ крещеше мислено: Нямам представа накъде, по дяволите, бие тоя, но ти казах да се държиш добре през цялото време, дявол да те вземе!

— И целта е била да си сътворите нов образ, така ли?

— Не.

— Наистина ли? След като са ви наричали Лизи двайсет и две години, защо изведнъж решихте да станете Кайра?

— Лизи ми звучеше някак детско — каза Кайра, после добави: — Малко като Анди.

О, не! Какви ги вършиш, по дяволите!

Куон подмина закачката и запази равния, но настъпателен тон:

— Но Елизабет е име на зряла жена, което вече ви е било дадено. Всъщност то е било първото ви истинско собствено име. То също ли ви е звучало детско?

— Не, но не ми харесваше.

— Защо?

— Не си спомням.

Куон вече разбираше, че е негова.

— Вие наскоро сте завършили Йейл и изведнъж решавате да не използвате истинското си собствено име, но не помните защо не ви е харесвало, това ли е вашият отговор?

— Точно така. Просто Кайра ми харесваше повече.

Куон вдиша шумно през носа си.

— Не е било заради името, нали, госпожо Бърк? Просто сте искали да си изградите различен образ, така ли е?

— Може би.