Сентрал Парк Уест полностью

— Вие бихте ли убили Тони Бърк, ако знаехте, че няма да ви хванат?

— Не, не бих — отвърна Кайра.

Забави се с една милисекунда с отговора! На такъв въпрос се отговаря с „не “ още преди да е зададен до край. Усетих го. И заседателите са го усетили, дума да няма. Какви ги вършиш, по дяволите?

Куон понижи глас, като се опитваше да обобщи всичко чрез отговора на Кайра:

— Знаели сте, че той взема инсулин.

— Разбира се.

— Знаели сте къде държи инсулина в жилището си.

— Да.

— Знаели сте и кода на асансьора.

— Да.

— А Тони Бърк е държал на вас, нали? Вие сте били тази, която го е оставила, а не той вас, прав ли съм?

— Точно така.

— Значи едва ли би се почувствал нещастен, ако се отбиете при него?

— Предполагам, че не.

— Едва ли би се опитал да ви спре, нали?

— Не, не би се опитал.

— А пък вашето алиби е, че сте били сама вкъщи, на, има-няма, километър и половина от там, а телефонът ви е бил удобно изключен по времето, когато жертвата е била убита?

— Да.

— И очаквате съдебните заседатели да повярват, че жената, която видяхме на записа от фоайето, която прилича на вас, която портиерът разпозна като вас, всъщност не сте вие?

— Да.

Съдебната зала притихна, заседателите я гледаха като хипнотизирани.

— Нямам повече въпроси, госпожо съдия.

Куон погледна към ложата на заседателите и поклати едва забележимо глава, преди да тръгне към масата на обвинението.

Съдия Занис се покашля, сякаш за да привлече вниманието на всички в залата.

— Господин Паркър, имате ли допълнителни въпроси към свидетелката?

Паркър вече беше на крака.

— Само един, госпожо съдия.

Тонът му преливаше от емоция, сякаш се опитваше чрез него да внуши на клиентката си какво се очаква от нея.

— Госпожо Бърк, господин Куон ви зададе всички тези въпроси за името ви, за живота и работата ви, за Тони Бърк и чувствата, които е предизвиквал у вас. Вие ли го убихте?

Кайра не се обърна към заседателите, както бяха репетирали. Тя изглеждаше раздразнена, че отново се налага да отрича, и прониза Паркър с поглед, преди да отговори кратко с рязък тон и умерено силен глас:

— Не!

Това ли е всичко? Какво, да не ти доскуча? Мъртви сме.

— Нямам повече въпроси, госпожо съдия.

— Благодаря ви. Госпожо Бърк, можете да заемете мястото си на масата на защитата. Още нещо от ваша страна, господин Паркър?

— Да, госпожо съдия, но моля преди това да ме изслушате поверително.

Съдия Занис погледна към часовника на стената над ложата на заседателите.

— Добре. С оглед на напредналия час, дами и господа, ще ви освободя за днес. Ще се видим отново утре сутринта. И ви моля да запомните указанията ми да не четете и да не слушате нищо във връзка с делото, нито да го обсъждате с когото и да било. Е, до утре. Господа представители на обвинението и защитата, ще се видим в кабинета ми заедно със стенографката след пет минути.

Кайра седеше на масата на защитата, загледана в някаква точка в далечината. До нея Матю Паркър беше изцяло погълнат от мисли как да формулира аргумента, който трябваше да изложи след пет минути. Искаше да се разкрещи на клиентката си, но не можеше да крещи в съдебна зала, а и животът си беше неин, така че за какво изобщо щяха да са тези крясъци? Ако влезе в затвора, ще е по нейна вина, не мога да я спра. Отказа да се придържа към сценария, който ѝ написах.

Секретарката на съдия Занис прекъсна мислите му:

— Съдията ви очаква.

Айрин Занис все още беше с черната тога и седеше на масата в стаята, където съдиите се преобличаха. Анди Куон седна на стола отляво, сякаш още се намираха в съдебната зала. Паркър зае свободния стол.

— Е, господин Паркър, за какво ще говорим?

— Госпожо съдия, имам основания да вярвам, че прокуратурата е пропуснала да ни представи важни нови доказателства по делото, които потенциално имат силата да оневинят моята клиентка.

Съдия Занис го изгледа мрачно.

— Обосновете се, господин Паркър. Това е много сериозно обвинение.

— Научихме, че крупна фигура от организираната престъпност е информирала преди седмица федералните власти, че Тони Бърк е застрелян от наемен убиец на мафията, вероятно жена. Въпросният високопоставен мафиот, Доминик д’Амико, на свой ред беше убит миналия уикенд.

— Да — каза съдия Занис. — Видях го по новините.

— Знаем също, че федералните власти провеждат активно разследване, за да установят кой е убил Тони Бърк и защо.

Анди Куон изпръхтя подигравателно.

— Може би трябва да присъстват на нашето дело, госпожо съдия. Или поне да изчакат присъдата, тогава ще знаят кой и защо.

Тоя фукльо е станал прекалено самонадеян. Паркър игнорира ехидната забележка.