На Касим му се налагаше да упражнява властта си често, защото тя бе единствената ежедневна власт в бордея. Той разрешаваше споровете, прерастващи в конфликти. Той посредничеше при проявени претенции към имоти и право на достъп. И много хора просто искаха съвет от него за всичко — от работата до брака.
Касим имаше три съпруги. Първата му жена Фатима беше две години по-млада от него. Втората, Шайла — десет години по-млада. Третата му жена Наджима беше само на двайсет и осем години. Първият му брак беше по любов, двата следващи бе сключил с бедни вдовици, които надали биха си намерили нови съпрузи. Жените му бяха родили общо десет деца — четирима синове и шест дъщери, имаше и още пет заварени деца от вдовиците. За да осигури финансова независимост на жените, той им беше купил четири крачни шевни машини. Първата му жена Фатима ги беше наредила под един брезентов навес пред колибата и наела един, двама, трима, накрая — четирима шивачи да шият ризи и панталони.
Скромното предприятие осигуряваше средства за препитание на шивачите и семействата им и печалба, която се разделяше по равно между трите съпруги. Касим не участваше в ръководството на предприятието и плащаше всички разходи на домакинството, така че парите, които изкарваха съпругите му, си бяха техни и те можеха да ги харчат или спестяват както желаят. С времето шивачите си купиха колиби близо до тази на Касим, жените и децата им живееха в съседство с Касимовите и всички образуваха едно огромно семейство от трийсет и четирима души, които смятаха главата на общността за баща и приятел. Това бе едно спокойно и доволно домакинство. Нямаше караници и сръдни. Децата играеха щастливо и изпълняваха домакинските си задължения с охота. Няколко пъти в седмицата Касим отваряше голямата стая в колибата си за хората като маджис, или форум, където обитателите на бордея можеха да огласят оплакванията си или да отправят молби.
Не всички спорове и проблеми в коптора, разбира се, бяха отнасяни до дома на Касим Али, за да бъдат разрешени навреме, и понякога той бе принуден да възприеме ролите на полицай и магистрат в тази неофициална, самоуправляваща се система. Една сутрин пиех чай пред къщата му — близо месец след като Абдула ме заведе при прокажените, когато Джитендра дотърча с новината, че някакъв мъж бие жена си и хората се боят, че ще я убие. Касим Али, Джитендра, Ананд, Прабакер и аз хукнахме по тесните пътеки към една редица от колиби на границата на бордея с мангровото блато. Пред една от тях се бе събрала голяма тълпа, а щом се приближихме, чухме, че отвътре се носят жални писъци и шум от удари. Касим Али видя Джони Пурата, застанал до колибата, и си проправи път до него през мълчаливата тълпа.
— Какво става? — попита той.
— Джозеф е пиян — отвърна навъсено Джони и се изплю шумно по посока на колибата. — Този
— Цяла сутрин? От колко време продължава това?
— Три часа, може би и повече. Аз дойдох току-що. Другите ми разказаха. Затова пратих да те извикат, Касимбай.
Касим Али свъси вежди и погледна сърдито Джони в очите.
— Не за първи път Джозеф пребива жена си. Защо не го спря?
— Аз… — започна Джони, но не издържа на погледа и заби очи в каменистата почва под краката им. Беше ядосан и като че беше готов да се разплаче. — Не ме е
Обитателите на бордея живееха много нагъсто един до друг. Най-интимните звуци и движения от живота им се преплитаха постоянно помежду си. И като всички хора навсякъде, те нямаха желание да се месят в онова, което ние обикновено наричаме семейни спорове, дори и когато в тези така наречени спорове се стигаше до насилие. Касим Али положи съчувствено длан на рамото на Джони, за да го успокои, и му заповяда веднага да спре побойника Джозеф. Точно тогава откъм къщата отново се разнесоха викове и удари, последвани от сърцераздирателен писък.
Неколцина от нас се завтекоха нататък, решени да спрем побоя. Внезапно разнебитената врата на колибата се отвори с трясък, жената на Джоузеф изхвърча навън и припадна в краката ни. Беше гола. Дългата й коса бе раздърпана и сплъстена от кръв. Беше жестоко пребита с тояга, моравосини следи покриваха гърба, задните й части и краката й.
Тълпата се дръпна, разтреперена от ужас. Знаех, стряскаше ги и голотата й, и ужасните рани по тялото. По онова време голотата в Индия беше като тайна религия. Никой, освен лудите или светците не се показваше гол публично. Приятели в бордея ми доверяваха с непресторена откровеност, че са женени от години и никога не са виждали жените си голи. Всички изпитвахме жалост към жената на Джозеф. Обзелият ни срам изгаряше очите ни.
