Шантарам полностью

Тогава откъм къщата се разнесе крясък и Джоузеф излезе навън, залитайки. Памучните му панталони бяха наклепани с урина, а фланелката му — скъсана и мръсна. Диво и тъпо пиянство бе разкривило чертите му. Косата му бе рошава, а лицето — зацапано с кръв. Все още стискаше в ръце бамбуковата пръчка, с която бе пребил жена си. Той присви очи на слънцето, а после пред помътения му поглед попадна тялото на жена му, проснато между него и тълпата. Той я напсува и пристъпи напред, вдигнал пръчката за нов удар.

Тълпата ахна и шокът, който ни бе парализирал, се изпари. Втурнахме се да го спрем. Удивително, първи го стигна дребният Прабакер и налетя да избута много по-едрия мъж. Избиха пръчката от ръката на Джозеф и го повалиха на земята. Той се мяташе и крещеше, от устата му заедно със слюнката се лееше поток от яростни псувни. Няколко жени излязоха напред, виейки като на погребение. Те покриха жената на Джозеф с жълто копринено сари, вдигнаха я и я отнесоха.

Тълпата вече се готвеше да го линчува, но Касим Али незабавно пое командването. Той нареди на хората да се разпръснат или да се отдръпнат, а на мъжете, които държаха Джоузеф — да продължат да го притискат до земята. Следващата му заповед ме слиса. Мислех, че може би ще извика полиция или ще нареди да отведат Джозеф. Вместо това попита какво е пил и нареди да му донесат две бутилки от същото. Освен това поръча хашиш и шилом и каза на Джони Пурата да приготви лулата. Когато донесоха домашната шльокавица, която наричаха дару, той нареди на Прабакер и Джитендра да принудят Джозеф да пие.

Настаниха го сред кръг от силни млади мъже и му подадоха едната бутилка. Той ги изгледа подозрително, но после грабна бутилката и отпи продължително и жадно. Младежите около него започнаха да го тупат по гърба и да го насърчават да продължи да пие. Той удари още няколко глътки от изключително силното дару, а после се опита да го бутне, като заяви, че му стига толкова. Младежите започнаха да го принуждават. Смееха се, подиграваха го, долепяха бутилката до устните и вкарваха гърлото между зъбите му. Джони Пурата запали шилома и го подаде на Джозеф. Той дръпна, пи, дръпна отново. Около двайсет минути след като излезе от къщи с окървавената пръчка в ръка, Джозеф клюмна и се просна безчувствен на чакълената пътека.

Тълпата го погледа как хърка, а после постепенно се разпръсна по къщите и по работните си места. Касим нареди на групата младежи да останат в кръг около тялото на Джозеф и да го наблюдават внимателно, а после се оттегли за около половин час за предиобедната си молитва. Когато се върна, той поръча чай и вода. Джони Пурата, Ананд, Рафик, Прабакер и Джитендра бдяха в кръга. В групата бяха и един силен млад рибар на име Виджай и един здрав и жилав младеж, който теглеше двуколка, наричан Андкаара или Мрака заради лъщящата му черна кожа. Те разговаряха тихо помежду си, докато слънцето стигна зенита си и знойната дневна влага ни стисна в мокрия си юмрук.

Реших да си тръгна, но Касим Али ме помоли да остана и аз седнах в сянката на един платнен навес. Четиригодишната дъщеря на Виджай Сунита ми донесе чаша вода, без да съм поискал. Благодарно отпих от хладката течност.

— Цангли мулги, — цангли мулги — благодарих й на марати. Добро момиче, добро момиче.

Сунита се зарадва, че ми е угодила, и ме изгледа с нацупена усмивчица. Беше облечена с алена рокля, отпред с надпис „Нахалните ми физиономии“ на английски. Забелязах, че роклята е скъсана и й е малка, и си отбелязах наум да купя дрехи за нея и за още няколко деца от евтиния пазар за дрехи, известен като Улицата на модата. Отбелязвах си го всеки ден, всеки път, когато разговарях с умните и щастливи деца в коптора. Тя взе празната чаша и припна. Металните звънчета на глезените й зазвъняха малка мелодия, щом босите й краченца зашляпаха по камъните.

След като всички мъже получиха чай, Касим Али им нареди да събудят Джозеф. Те започнаха да го ръчкат грубо и да му крещят да се събуди. Той се размърда и замърмори сърдито. Събуждаше се много бавно. Отвори очи, разтърси натежалата си глава и се примоли за вода.

— Папи нахин — рече Касим. Няма вода.

Тикнаха му втората бутилка грубо, но го придумваха с шеги и с тупане по гърба. Приготвиха втори шилом и младежите пушиха с него. Той постоянно мрънкаше за вода, но всеки път вместо това наливаха в устата му шльокавица. Преди да изпие и една трета от бутилката, той пак припадна — катурна се встрани и главата му се килна под странен ъгъл. Лицето му бе голо под лъчите на пладнешкото слънце. Никой не направи никакъв опит да го закрие.

Касим Али го остави да подреме едва пет минути и пак нареди да го събудят. Джозеф мърмореше сърдито, докато го будеха, а после заръмжа и запсува. Опита се да се вдигне на колене и да допълзи в колибата си. Касим Али взе окървавената бамбукова пръчка и я подаде на Джони Пурата. Даде само една заповед: започвай!