Джони вдигна пръчката и я стовари върху гърба на Джозеф с мощно плющене. Джозеф зави и се опита да изпълзи встрани, но кръгът от младежи го избута отново в средата. Джони пак го удари с пръчката. Джозеф се разкрещя сърдито, но младежите започнаха да му удрят плесници и да му крещят да мълчи. Джони замахна с пръчката, Джозеф — се сви и се опита да съсредоточи мътния си поглед.
— Знаеш ли какво направи? — кресна му Джони и стовари пръчката върху раменете на Джозеф. — Говори, пияно куче! Знаеш ли какво ужасно нещо направи?
— Стига си ме удрял! — озъби се Джозеф. — Защо го правите?
— Знаеш ли какво направи? — повтори Джони и пръчката отново изплющя върху него.
— О-о… ааа! — писна Джозеф. — Какво? Какво съм направил? Нищо не съм направил!
Виджай пое пръчката и удари Джозеф по ръката.
— Преби жена си, пияна свиня! Преби я и тя може и да умре!
Той подаде пръчката на Джитендра и той шибна с нея Джозеф по бедрото.
— Тя умира! Ти си убиец! Ти уби жена си!
Джозеф се опита да се затули от ударите с ръце, като трескаво се оглеждаше за изход. Джитендра отново вдигна пръчката.
— Ти би жена си цяла сутрин и я изхвърли гола от колибата. На ти, пияницо! Ето ти още! Както ти я преби! Харесва ли ти, а, убиецо?
Мъглява представа за стореното бавно започна да се прокрадва в ума на Джозеф и лицето му се вцепени от ужас и страдание. Джитендра подаде пръчката на Прабакер и следващият удар го докара до сълзи.
— О, не! — захълца той. — Не е вярно! Нищичко не съм направил! Какво ще стане сега с мен? Не съм искал да я убивам! О, Господи в небето, какво ще стане с мен? Дайте ми вода! Трябва ми вода!
— Няма вода — повтори Касим Али.
Пръчката свистеше отново и отново. Сега тя бе в ръката на Андкаара.
— Тревожиш се за себе си, а, куче? Ами клетата ти жена? За нея не се тревожеше, докато я пребиваше! Не за първи път я биеш с тази пръчка, нали? Но вече край — ти я уби. Никога повече няма да можеш да я биеш — нито нея, нито никого. Ще умреш в затвора.
Джони Пурата отново пое пръчката.
— Какъв си голям и силен! Голямо геройство — да пребиеш жена си, наполовина колкото тебе! Ела да ме пребиеш мен,
— Вода… — изломоти Джозеф и се просна на земята, потънал в сълзи на самосъжаление.
— Няма вода — отвърна Касим Али и Джозеф отново изпадна в несвяст.
Когато пак го свестиха, Джозеф бе стоял на слънце почти два часа и вече беше много зле. Крещеше за вода, но му поднесоха само бутилката с дару. Виждах как иска да я отблъсне, но го мъчеше отчаяна жажда. Пое я с разтреперани ръце. Щом първите капки докоснаха изгорелия му език, пръчката отново го удари. Шльокавицата се разля по брадясалата му челюст и потече от зиналата му уста. Той изпусна бутилката. Джони я вдигна и изля останалата ракия на главата му. Джозеф писна и се опита да отпълзи встрани на четири крака, но кръгът от мъже го избута отново в средата. Джитендра пое пръчката и го заудря по задника и краката. Джозеф хленчеше, ревеше и стенеше.
Касим Али седеше отстрани в засенчения вход на една колиба. Той извика Прабакер и заповяда да доведат няколко приятели и роднини на Джозеф, а също и роднини на жена му Мария. Хората дойдоха, заеха местата на младежите в кръга и мъченията на Джозеф продължиха. Няколко часа приятелите, роднините и съседите му се сменяха да го хулят, обвиняват и удрят с пръчката, с която така дивашки бе пребил жена си. Ударите бяха резки и го боляха, но не толкова жестоки, че да разкъсат кожата му. Това бе премерено наказание, болезнено, но не злобно.
През този следобед аз на няколко пъти напусках и се връщах. Мнозина от обитателите на бордея, които минаваха оттам, се спираха да гледат. Хората се включваха в кръга около Джозеф или излизаха от него, когато поискаха. Касим Али седеше на входа на колибата с изправен гръб и сериозно изражение и не отделяше очи от кръга. Той направляваше наказанието с тихи думи или незабележими жестове — поддържаше безмилостния натиск върху мъжа, но не позволяваше изстъпления.
Джозеф припадна два пъти, преди най-сетне да се пречупи. Когато всичко свърши, той беше смазан. Цялата му злоба и дързост бяха потъпкани. Той ридаеше и произнасяше отново и отново името на жена си.
Касим Али стана и се приближи до кръга. Чакаше точно този момент. Той кимна на Виджай, който донесе купа с топла вода и две кърпи от една съседна колиба. Същите мъже, които пребиха Джозеф, го прегърнаха и измиха лицето, врата, ръцете и краката му. Дадоха му вода. Сресаха косата му. Утешиха го с прегръдки и с първите мили думи, които чуваше от началото на наказанието. Те му казаха, че ако наистина съжалява, ще му простят и ще му помогнат. Доведоха много хора, мен включително, и накараха Джозеф да докосне краката им. Облякоха го в чиста риза и го изправиха, като внимателно го подкрепяха с ръце и рамене. Касим Али приклекна до него и се вгледа в кръвясалите му очи.
— Жена ти, Мария, не е мъртва — рече тихо той.
— Не е… не е мъртва? — измънка Джозеф.
