Очите й бяха честни, ала все пак знаех, че тя не ми казва много неща. Очите й гледаха храбро, ала въпреки това тя се страхуваше. И когато се смилих и й се усмихнах, тя се засмя. Аз — също.
— Стига ли ти засега?
— Разбира се — излъгах аз. — Разбира се.
Но също като хората от гетото на десетки метри под нас, аз вече ровех из развалините на сърцето си и го строях наново от отломките.
Тринайсета глава
Въпреки че само една шепа хора можеха да твърдят, че са виждали мадам Жу с очите си, Карла ме увери, че тя била основна атракция за мнозина посетители на Двореца. Клиентите й бяха богаташи — бизнесмени на високи ръководни постове, политици и гангстери. Дворецът им предлагаше чужденки — изключително чужденки, там индийки не работеха — и изтънчени средства за сбъдването на най-необузданите им сексуални фантазии. За най-странните от тези незаконни удоволствия, разработени от самата мадам Жу, хората шепнеха с притаен дъх из целия град, но влиятелни връзки и едри рушвети осигуряваха имунитета на Двореца срещу полицейски нахлувания и дори срещу по-внимателно наблюдение. И въпреки че в Бомбай имаше и други места, предлагащи не по-малки удоволствия и сигурност, никое от тях не можеше да се мери по популярност със заведението на мадам Жу, защото те не разполагаха със самата мадам. В крайна сметка онова, което продължаваше да привлича мъжете в Двореца, не бяха уменията и хубостта на жените, които
Разправяха, че е рускиня, но тази подробност, както и всички останали подробности относно личния й живот, като че не подлежеше на проверка. Приемаха го — според Карла, просто защото това беше най-настоятелният слух. Единственият сигурен факт беше, че е пристигнала в Ню Делхи през шейсетте — десетилетие, толкова щуро за този град, колкото и за повечето западни столици. По онова време новата част на града празнувала трийсетгодишнината си, а старият Делхи — тристагодишнина. Повечето източници бяха единодушни, че мадам Жу е била на двайсет и девет. Според легендата била любовница на офицер от КГБ, който използвал уникалната й красота, за да подкупва видни държавни служители от партията Индийски национален конгрес. По онова време партията на Конгреса управлявала Индия, както изглежда, с видима преднина във всяко национално допитване. Мнозина от верните й последователи, а дори и враговете им, били убедени, че тя ще продължи да управлява родината им още сто години. Затова властта над членовете й била власт над нацията.
Клюките за годините, прекарани от мадам Жу в Делхи, се разпростираха от скандали и самоубийства до политически убийства. Карла каза, че е чувала толкова много и различни версии на тези истории от толкова различни хора, че започнала да си мисли, че истината, каквато и да е тя, всъщност не е толкова важна за тях. Мадам Жу се превърнала във фигура-куфар: хората напъхвали в нейния живот собствените си мании. Един твърдеше, че притежавала цяло състояние в скъпоценни камъни, които държала в чувал от зебло; друг говореше авторитетно за пристрастеността й към различни наркотици, а трети нашепваше за сатанински ритуали и канибализъм.
— Хората разправят най-различни смахнати неща за нея и според мен някои са пълни глупости, но в крайна сметка тя е опасна — заключи Карла. — Непочтена и опасна.
— Ъ-хъ.
— Не се шегувам. Не я подценявай. Когато се премести от Делхи в Бомбай преди шест години, имаше процес за убийство, в чийто център беше тя. Двама много важни мъже бяха намерили смъртта си в нейния Дворец в Делхи — и двамата с прерязани гърла. Единият се оказа полицейски инспектор. Процесът се разпадна, когато един от свидетелите срещу нея изчезна, а друг го намериха обесен на вратата на къщата му. Тя напусна Делхи, за да развърти бизнеса в Бомбай, и през първата половин година стана още едно убийство — само на една пряка от Двореца. Мнозина я свързват с него. Но тя разполагала със страшно много компромати за страшно много хора — компромати, които стигали чак до върхушката. Не могат да я пипнат. Тя може да прави каквото си иска, защото знае, че ще й се размине. Ако искаш да дадеш на заден ход, сега е твоят шанс.
