Шантарам полностью

Хвърлих последен поглед на затвора. Кабелът продължаваше да виси от стената. Стражите все така разговаряха в кулите си. Една кола мина по улицата — шофьорът барабанеше с пръсти по кормилото в такт с някаква песен. Обърнах се и поех по платното към живота на беглец, който ми струваше всичко онова, което обичах.

Докато извършвах въоръжени обири, внушавах страх на хората. Но след това, дори и докато вършех престъпленията, по време на целия ми престой в затвора и през целия ми живот на беглец съдбата ми вдъхваше страх на самия мен. Нощите бяха пропити със страх и понякога ми се струваше, че кръвта, плътта и духът в тялото ми са съсирени от страх. Страхът, който сеех сред другите, се превърна в десетократен, петдесетократен, хилядократен ужас и изпълваше с кошмари най-самотните часове на всяка нощ.

Денем, през първите ми месеци в Бомбай, когато светът около мен се трудеше и тревожеше, аз вклинявах живота си в неспирната суетня на задълженията, нуждите и дребните удоволствия. Но нощем, когато заспалият бордей сънуваше, ужасът пропълзяваше по кожата ми. Сърцето ми се скриваше в черната пещера на спомените. Докато градът спеше, аз се разхождах. Разхождах се и се принуждавах да не поглеждам през рамо към несъществуващите стражеви кули и кабел, увиснал върху високата стена.

Поне нощите бяха тихи. През онези години полицията налагаше на Бомбай вечерен час. Половин час преди полунощ полицейските джипове се събираха по главните улици в центъра и започваше принудителното затваряне на ресторанти, барове, магазини и дори на малки сергийки за цигари и паан на тротоара. От тротоарите бяха разгонвани просяците, наркоманите и проститутките, които още не се бяха прибрали и изпокрили. Стоманени щори се спускаха върху витрините. Бели хасени платнища се мятаха върху сергиите по всички пазари. Над града се спускаха тишина и пустота. Сред дневната суматоха в Бомбай, във вихъра и блъсканицата на хора и задължения, бе невъзможно да си представиш подобно безлюдие. Но всяка нощ се повтаряше същото — беззвучно, прекрасно и заплашително. Бомбай се превръщаше в запустяла къща, населявана от призраци.

Два-три часа след полунощ цивилни полицаи арестуваха съмнителните лица — обикаляха празните улици в търсене на престъпници, наркомани, заподозрени, бездомни и безработни. Повечето от половината градско население беше бездомно, разбира се, и мнозина от тези хора живееха, хранеха се и спяха на улицата. Спящите бяха навсякъде, проснали се на тротоара, завити само с тънко одеяло или памучен чаршаф, за да ги пазят от нощната влага. Несемейни, семейства и цели села, избягали от някоя суша, наводнение или глад, спяха по каменните тротоари и във входовете, сгушени един в друг от нужда.

Формално спането на улицата в Бомбай бе незаконно. Полицаите налагаха закона; но проявяваха прагматичност, каквато биха проявили, ако, да речем, прилагаха закона срещу проституцията на Улицата на десетте хиляди курви. Изискваше се да правиш известна разлика и всъщност списъкът на онези, които те не биха арестували за скитничество, бе доста дълъг. Садху и всички други, отдадени на религията, например, попадаха в тази графа. Към възрастните хора, сакатите, болните и ранените, полицията не проявяваше особено съчувствие и ги принуждаваше да се местят на друга улица, ала не ги арестуваше. Лудите, ексцентриците или странстващите артисти — музиканти, акробати, жонгльори, актьори и змиеукротители — понякога ги насмитаха, но не ги закачаха по време на арестите. Семействата, особено тези с малки деца, обикновено получаваха само строго предупреждение да не остават повече от няколко нощи в даден район. Всеки, който можеше да докаже, че има работа, колкото и черна да е тя, като си покаже визитната картичка или написан адрес на работодателя си, го пощадяваха. Чистоплътните и порядъчни неженени мъже, които показваха някакво ниво на образование, обикновено се разминаваха с ареста, дори и да бяха безработни в момента. И, разбира се, нищо не застрашаваше всеки, който можеше да плати рушвет.

Така в рисковата група на нощните арести оставаха крайно бедните, бездомните, безработните, необразованите и неженените млади мъже. Ако нямаха нито пари да си платят освобождаването от полицейската мрежа, нито образование да убедят полицаите да ги пуснат, ги прибираха всяка нощ из целия град. Някои ги задържаха, защото съвпадаха с описанията на издирвани престъпници. Други ги хващаха с дрога или с откраднати вещи. Трети бяха стари познайници и полицаите ги арестуваха по подозрение. Но мнозина бяха просто мръсни, бедни и сполетени от внезапна безпомощност.