— Така е. Не потърсихте компанията ми днес и от това ме боли. По природа вие сте малко сдържана, но аз съм родена за общество и не мога да живея сама. Ако бяхме оставени на спокойствие, отношението ми към вас е такова, че бих могла да ви понасям край себе си цял живот и нито за секунда не бих пожелала да се отърва от вас. Но вие не можете да кажете същото за своето отношение към мен.
— Шърли, мога да кажа всичко, което пожелаете. Шърли, аз ви харесвам.
— Утре можете да пожелаете да се махна, Лина.
— Няма. С всеки изминал ден привиквам все повече с вас, ставам все по-привързана, Шърли. Знаете, че съм твърде много англичанка, за да се впусна отведнъж в топли приятелски отношения. Но вие сте толкова по-добра от другите, толкова различна от останалите млади дами — аз ви уважавам, ценя ви. Никога не сте били бреме за мен, никога. Вярвате ли ми?
— Отчасти — отвърна мис Кийлдар, като се усмихваше доста недоверчиво. — Но вие сте една странна личност. Макар и да изглеждате кротка, у вас се крие едновременно и сила, и дълбочина, които трудно могат да се достигнат или оценят — но несъмнено вие не сте щастлива.
— А сред нещастните хора рядко се срешат добри, това ли искате да кажете?
— Съвсем не. По-скоро това, че нещастните хора много често са прекалено заети и не са настроени да разговарят с компаньони, притежаващи моя темперамент. Освен това съществува и такъв вид нещастие, което не само потиска, но и разяжда — страхувам се, че вашето е именно от този вид. Съчувствието ще помогне ли, Лина? Ако е така, приемете го тогава от Шърли — тя е с щедро сърце и гарантира за качеството на предлаганата стока.
— Шърли, аз не съм имала сестра и вие не сте имали сестра. Но в този момент разбирам какво изпитват сестрите една към друга. В живота им се преплитат обич, която не може да бъде изкоренена от никакви бурни чувства, която само за момент е погазена от дребни разпри, за да избуи още по-жизнена, и смазващата тежест се вдигне. Обич, която не може има за съперница никаква страст, с която дори любовта не може да направи нищо повече, освен да се мери с нея по сила и истинност. Любовта ни мъчи, Шърли, тя е толкова болезнена, толкова страдалческа, а пламъкът й изгаря силите ни. В обичта няма болка и пламък, а само подкрепа и утеха. Аз чувствувам вашата опора, чувствувам облекчение, когато вие, само вие, сте до мен, Шърли. Сега вярвате ли ми?
— Винаги съм готова да повярвам лесно, когато това, което ми се предлага, ме удовлетворява. Значи наистина сме приятелки, Лина, въпреки сянката от затъмнението?
— Наистина е така — отвърна другата девойка като притегли Шърли до себе си и я накара да седне каквото и да се случи.
— Хайде тогава да говорим за нещо друго, освен за Смутителя.
Но в този момент влезе пасторът и това „нещо друго“, за което мис Кийлдар се беше приготвила да говори, бе споменато отново едва когато тя вече бе на път за дома си. Задържа се още няколко минути в коридора, за да каже:
— Каролайн, искам да ви призная, че чувствува голяма тежест в душата си — съвестта ми е неспокойна сякаш съм извършила или се готвя да извърша някакво престъпление. Не говоря за моята съвест като човешко създание, нали разбирате, а за съвестта ми като собственица на имоти. Сграбчил ме е орел с железни нокти. Попаднала съм под неумолимо влияние, което не среща безрезервното ми одобрение, но на което не мога да се противопоставя. Страхувам се, че в скоро време ще се случи нещо, което съвсем не ме изпълва с приятни мисли. За да облекча съвестта си и да предотвратя бедата, доколкото мога, възнамерявам да извърша няколко добри дела. Затова нека не ви изненадва, ако ме видите изведнъж да се проявявам като разточителна благотворителка. Нямам представа как да започна, но вие трябва да ме посъветвате — ще говорим повече по този въпрос утре. Само помолете онова добро създание мис Ейнли, да намине към Фийлдхед, възнамерявам да й стана ученичка за известно време. Само с каква чудесна възпитаница ще се сдобие, а? Загатнете й, Лина, че макар и изпълнена с добри намерения, аз съм малко поизостанала в някои отношения, за да не я възмути чак толкова непросветеността ми относно дружествата за събиране на стари дрехи и тям подобни.
На другата сутрин Каролайн намери Шърли седнала със замислено изражение на лицето зад бюрото си, с поставени пред нея счетоводна тетрадка, пачка банкноти и една добре напълнена кесия. Видът й беше съвсем сериозен, но същевременно и малко объркан. Тя заяви, че била решила да „хвърли един поглед“ върху седмичните разходи в имението, за да се опита да разбере къде може да икономиса нещо. Само преди малко на аудиенция при нея била мисис Джил, готвачката, и след като тази личност била отпратена, умът й (на Шърли) бил напълно объркан.
