В очите на мис Ейнли представителите на духовенството бяха нещо свято — невзрачността на отделния индивид за нея нямаше значение, защото самият му пост го превръщаше в свят човек. На куратите — личности, които с жалкото си високомерие не заслужаваха дори да завържат връзките на обувките й, нито да носят памучния чадър или пък карирания й вълнен шал, — на тези хора тя с цялото си искрено и чистосърдечно въодушевление гледаше като на свети дечица. Независимо колко ясно й изтъкваха техните дребни недостатъци и безмерни нелепости, тя не бе в състояние да ги забележи — мис Ейнли бе сляпа за пороците на духовенството, а белите църковни одежди прикриваха множество грехове.
Шърли, която съзнаваше това безобидно заслепение на своя наскоро избран министър-председател, съвсем категорично се разпореди, че не се предвижда никаква възможност за участие на куратите в разпределението на средствата и че нахалните им пръсти няма да се докоснат до тортата. Пасторите, разбира се, стояли над тях и можело да им се окаже доверие — те притежавали известен опит, известна мъдрост, а мистър Хол поне изпитвал съчувствие и любов към събратята си. Но що се отнасяло до младоците под тях, те не бивало да се бъркат в тази работа, трябвало да си знаят мястото и да бъдат научени, че подчинението и мълчанието най-добре подхождат на възрастта и възможностите им.
Езикът на Шърли хвърли в известен смут душата на мис Ейнли, но Каролайн я успокои отново, като вмъкна няколко похвални думи за мистър Суийтинг, Суийтинг наистина бе любимецът на мис Ейнли, макар че тя полагаше усилия, за да хареса и господата Малоун и Дън. Парчетата кейк и чашите е билково вино, които бе поднасяла на Суийтинг, когато той я посещаваше в малкия й дом, бяха винаги предлагани с истинско майчинско чувство от нейна страна. Веднъж бе удостоила и Малоун със същата невинна почерпка, но тази личност демонстрира такова явно презрение към гостоприемната трапеза, че мис Ейнли никога вече не посмя да го нагости по този начин, Дън тя черпеше със същите лакомства и изпитваше удоволствие от одобрението му, което той доказваше по един неоспорим начин, като обикновено изяждаше по две парчета кейк, а третото напъхваше в джоба си.
Неуморима в усилията си там, където можеше да стори добро, мис Ейнли щеше веднага да се впусне в разходка от около десет мили, за да навести и тримата пастори, на които да разкрие изработения от нея план и да подири одобрението им. Обаче мис Кийлдар се възпротиви, като предложи в допълнение да събере представителите на духовенството още тази вечер във Фийлдхед на малко съвещание. Тогава мис Ейнли щеше да се срещне с тях и планът щеше да бъде обсъден на този таен съвет.
Шърли успя да събере по-висшестоящите представители на духовенството. Още преди пристигането на старата мома тя съумя с думите си да доведе и тримата във възможно най-благоприятно настроение. Бе се заела с доктор Боултби и мистър Хелстоун. Първият бе упорит уелсец с гореща кръв, самомнителен и опърничав, но въпреки това човек, който вършеше много добрини, макар и да вдигаше доста шум около тях. Другия й компаньон познаваме добре. Шърли изпитваше приятелски чувства и към двамата, особено към стария Хелстоун, и затова за нея не представляваше никаква трудност да им достави удоволствие с присъствието си. Разведе ги из градината, набра им цветя и се държеше с тях така, сякаш беше тяхна любеща дъщеря. Мистър Хол тя бе оставила на Каролайн или казано по-точно, мистър Хол сам се постави под грижите на Каролайн.
