— Но не достатъчно — трябва да давам повече, защото, уверявам ви, един ден кръвта на брат ми ще нададе вик до небето против мен. Но ако все пак от искрите на политическите разногласия лумне огън и тук, при нас, ако нападнат имота ми, ще го браня като тигрица — в това няма никакво съмнение. Затова нека дам ухо на Милосърдието, докато то е край мен. Щом обаче гласът му се удави сред размирните викове, тогава начаса ще бъда обзета от желание да се съпротивлявам и да потуша бунта. Ако някога бедните се съберат и въстанат като тълпа, ще ги посрещна като аристократка, ако тръгнат на бой, ще трябва да им се противопоставя. Ако нападнат, ще трябва да се браня — и ще го направя.
— Говорите като Робърт.
— Мисля като Робърт, но още по-разпалено. Само да посегнат на Робърт, на тъкачницата му или на интересите му, и ще си навлекат омразата ми. В момента не се правя на патрицианка, нито пък смятам бедните около себе си за плебеи. Но ако някога те упражнят насилие спрямо мен или това, което притежавам, а после понечат да ни диктуват условия, тогава съжалението ми към тяхното нещастие и почитта ми към бедността им ще се сменят с презрение към безпросветността и гняв към наглостта им.
— Как блестят очите ви, Шърли!
— Защото душата ми е в огън. Нима бихте оставили тълпата да се наложи над Робърт?
— Ако разполагах с вашата сила, за да помогна на Робърт, щях да я използувам по начина, по който и вие възнамерявате да го направите. Ако можех да му бъда такъв приятел, какъвто сте вие за него, бих застанала до рамото му, както и вие смятате да застанете — до смърт.
— Ето сега, Лина, виждам в очите ви някакъв плам, макар самите те да не блестят. Притваряте ги, ала вече успях да зърна искрата в тях. Във всеки случай още не се е стигнало до бой. Аз просто искам да предотвратя бедата. Нито за миг не мога да забравя, че горчивите чувства на бедните срещу богатите са родени от страданието — те не биха ни мразили, не биха ни завиждали, ако не ни смятаха за много по-щастливи от себе си. Тогава, за да облекча това страдание и да смекча омразата им, нека им дам щедро от онова, което притежавам. А за да достигне то до повече хора, ще трябва да се постъпи мъдро. В такъв случаи е необходимо да привлечем нечия бистра, спокойна и практична глава в нашия съвет. Вървете и доведете мис Ейнли.
Без повече приказки Каролайн сложи шапката си и тръгна. Може би изглежда странно, че нито тя, нито Шърли подириха съвет от мисис Прайър относно плановете си, но това бе разумна постъпка. И двете инстинктивно усещаха, че отидеха ли при нея, това би означавало да я въвлекат в изключително затруднено положение. Тя бе по-образована и начетена от мис Ейнли, много по-добре умееше да разсъждава от нея, ала що се отнася до енергията и способността да ръководи и изпълнява, мисис Прайър просто не притежаваше такива.
С желание би дала своята лепта на някой, който се нуждаеше от благотворителност, но би го направила скришом. Не бе в състояние да вземе участие в някое обществено начинание от по-голям мащаб, а организирането на подобно нещо от нейна страна бе немислимо. Шърли знаеше това, ето защо не сметна за необходимо да безпокои мисис Прайър с напразни разговори, които само биха напомнили на тази дама за нейните собствени недостатъци, без да допринесат някаква полза.
Денят, в който мис Ейнли бе поканена във Фийлдхед, за да обсъди тъй близки на душата и дела, бе изпълнен с радост за нея. Радостна бе и когато достопочтено и благовъзпитано зае мястото си край масата с поставени върху нея хартия, перо, мастило и което бе най-добре от всичко — пари, а също и когато бе помолена да изготви план за раздаването на помощи за бедните от Брайърфийлд. Тя, която познаваше всички, която бе проучила нуждите им и многократно бе чувствувала как най-добре би могло да им се помогне, бе напълно компетентна за това начинание, а добрата й душа се потопи в кротко въодушевление, щом усети в себе си способност да отговаря на въпросите на двете девойки. Радост я изпълваше и когато в отговорите й проличаваше колко много полезни знания бе придобила за тежкото положение за тежкото положение на своите братя и сестри.
Когато Шърли предостави на нейно разположение триста лири, при вида на тази сума очите на мис Ейнли плувнаха в благодарствени сълзи, тъй като вече виждаше как тези пари щяха да нахранят гладните, да облекат голите и да излекуват болните. Тя набързо изготви прост и разумен план за тяхното изразходване. Мис Ейнли увери двете девойки, че наближавали добри времена, защото се надявала, че господарката на Фийлдхед ще повлече и други със своя пример; самата тя щяла да се опита да събере допълнителни подписки и да основе фонд, но най-напред трябвало да се посъветва с духовенството — по този въпрос възрастната дама бе непреклонна. Не можело да не се посъветва с мистър Хелстоун, доктор Боултби и мистър Хол, тъй като помощите следвало да стигнат не само до Брайърфийлд, но и до Уинбъри и Нанъли. Щяло да бъде проява на дързост, заяви тя, ако направела, макар и една-единствена стъпка без тяхното одобрение.
