— Изнесох й цяла лекция как да внимава с разходите — каза тя, — нещо съвсем ново за нея. Бях толкова красноречива на тема пестеливост, че самата аз останах изненадана. Разбирате, че това е, общо взето, съвсем нова идея — доскоро изобщо не бях мислила, още по-малко пък говорила по този въпрос. Когато дойде ред на практическата част, не успях да съкратя нищо. Нямах необходимата твърдост да отнема половин килограм масло или да доведа до успешен край разследването за съдбата на мазнината за готвене, маста, хляба пушеното месо или на който и да е от кухненските продукти. Зная, че никога не организираме фойерверки във Фийлдхед, но не посмях да попитам какво означават няколкото килограма липсващи свещи, за които не получих обяснение. Ние не перем дрехите на енорията, но въпреки това пред смълчания ми поглед бяха представени достатъчно големи сметки за закупения сапун и белина, които биха успокоили и най-ревностната загриженост по отношение на запасите ни от тези материали. Не съм кръвожаден хищник, а такива не са нито мисис Прайър, нито пък самата мисис Джил, но аз само преглътнах и ококорих очи, когато ми бяха представени сметките от месаря, чиито цифри явно доказваха този факт, искам да кажа — явно доказваха обратното. Каролайн, може да ми се смеете, но не можете да ме промените. За някои неща аз съм една жалка страхливка — чувствувам го много добре. В характера ми има нечиста сплав от някаква морална страхливост. Не успях да намеря в себе си достатъчно сили дори да й намекна, камо ли да й докажа, че е измамница. Аз не притежавам никакъв авторитет, нито пък смелост.

— Какъв е този пристъп на несправедлива самокритика, Шърли? Чичо ми, който съвсем не е склонен да говори добре за жените, твърди, че в Англия едва ли има и десет хиляди мъже, които могат да се мерят по смелост с вас.

— Във физическия смисъл на думата аз съм безстрашна, никога не губя самообладание пред лицето на опасността. Не се уплаших, когато веднъж огромният червен бивол на мистър Уин внезапно изникна пред мен с ужасен рев точно когато пресичах поляната с иглика, наведе калната си глава и начумерена муцуна и се спусна към мен. Но се изплаших, да не би да видя изписани на лицата на мисис Джил срам или смущение. Вие притежавате два пъти, не, десет пъти повече присъствие на духа в известни ситуации, Каролайн — вие, която за нищо на света не бихте минали край някой бивол, колкото и смирен да е той на вид, щяхте да покажете с твърда ръка на моята икономка нейното провинение, след което любезно и мъдро щяхте да й се поскарате, а най-накрая, струва ми се, ако у нея се пробудеше някакво разкаяние, вие щяхте съвсем благодушно да й простите. Аз не съм способна на такова нещо. Но все пак, въпреки тези малко преувеличени злоупотреби, съм на мнение, че се простираме според чергата си. Разполагам с пари и трябва да извърша нещо добро с тях. Бедните хора в Брайърфийлд са много зле и трябва да им се помогне. Как мислите, Лина, какво мога да направя? Не е ли по-добре веднага да раздам тези пари?

— Не, Шърли, в никакъв случай — с това няма да постигнете нищо. Често пъти съм се убеждавала, че представата ви за благотворителност е да раздавате с лека ръка по няколко шилинга, което води само до обидни положения. Вие имате нужда от министър-председател — в противен случай ще си навлечете редица неприятности. Сама предложихте мис Ейнли и аз ще я уведомя. А междувременно искам да ми обещаете, че ще стоите мирно и няма да започнете да пилеете парите си. Колко много имате, Шърли! Сигурно се чувствувате страшно богата!

— Така е, чувствувам се като човек с установено положение. Не е някаква огромна сума, но се чувствувам отговорна за нейното разпределяне и тази отговорност тежи на съзнанието ми повече, отколкото предполагах. Чувам, че в Брайърфийлд има семейства, които почти умират от глад. Някои от моите собствени наематели са в много тежко положение. Трябва да им помогна и ще го направя.

— Някои хора твърдят, че не бива да се помага на бедните, Шърли.

— Това показва само колко са глупави. Лесно им е на онези, които не са измъчвани от глад, да бръщолевят за упадъка на благотворителността и тям подобни. Но те забравят краткостта на живота, както и това, че той може да бъде и много горчив. Никой от нас няма пред себе си много дълъг живот, затова нека си помагаме в тежките мигове според възможностите си, без да обръщаме внимание на философските празнословия.

— Но вие доста помагате на другите, Шърли, сега също давате много.

Перейти на страницу:

Поиск

Похожие книги