Обикновено той търсеше компанията на Каролайн на всяко празненство, където се случваше да се намират и двамата. Той съвсем не беше донжуан по душа, макар и да бе харесван от дамите. По-скоро приличаше на книжен плъх — бе късоглед, с очила и често пъти унесен и нещо. Към старите дами проявяваше синовно отношение. Приемлив бе и за мъжете с различни професии и от различни прослойки — истинността, простата, благородството на честния му характер, неподправеността и възвишеността на неговата вяра му печелеха приятели от всички съсловия — бедният му клисар бе във възторг от него, а благородникът, на когото дължеше поста си, го ценеше високо. Само младите и привлекателни дами, облечени според изискванията на модата, предизвикваха у него известно смущение; тъй като самият той бе обикновен човек — обикновен на вид, с обикновени обноски и език, — мистър Хол сякаш се боеше от техния блясък, от елегантността и превзетостта им. Но мис Хелстоун не притежаваше нито блясък, нито превзетост, а във вродената й елегантност имаше някаква кротост — кротостта на влюбеното в земята крайпътно цвете. Той умееше да разговаря добре, по един приятен и ведър начин. Насаме Каролайн също умееше да бъде занимателна събеседница — беше приятно, когато мистър Хол сядаше до нея по време на празненствата, като по този начин я предпазваше от Питър Огъстъс Малоун, Джоузеф Дън или Джо Сайкс, Що се отнася до мистър Хол, той никога не пропускаше да се възползува от тази привилегия, стига да имаше такава възможност. Подобно предпочитание, проявявано от един мъж към една жена, при по-обичайни обстоятелства би раздвижило езиците на клюкарките. Но Сирил Хол бе на четиридесет и пет, поолисял и посивял, ето защо никой не бе изразил предположението, нито дори помислил, че би могъл да се ожени за мис Хелстоун. Такава мисъл не бе минавала и през неговия ум — той отдавна се бе оженил за своите книги и енорията си. Сестра му Маргарет, с очила и образована като него, внасяше щастие в самотата му. Мистър Хол смяташе, че вече е твърде късно за някаква промяна. Освен това познаваше Каролайн от години — като малко момиченце тя много пъти бе седяла на коленете му, бе и купувал играчки и подарявал книги и считаше, че приятелските й чувства към него са примесени с известна синовна почит. Не би намерил у себе си сили да придаде друга окраска на нейните чувства, а един прекрасен образ винаги можеше да се оглежда в огледалото на спокойния му ум, без да предизвика бурни вълнения в неговите дълбини. Още щом мис Ейнли пристигна, тя бе посрещната любезно от всички — мисис Прайър и Маргарет Хол и направиха място на дивана между тях, а когато трите се настаниха там, образува се едно трио, което лекомислените биха презрели като абсурдно и непривлекателно — една вдовица на средна възраст и две грозновати очилати стари моми, които обаче, макар и невзрачни на вид, все пак притежаваха своя собствена стойност, нещо, което множество страдащи и самотни човешки същества знаеха много добре.
Шърли заговори първа и разясни плана.
— Зная чия ръка е начертала този план — заяви мистър Хол, като погледна към мис Ейнли и мило й се усмихна; неговото одобрение можеше да се смята за спечелено.
— Боултби изслуша и запремисля с наведена глава и издадена напред долна устна — той считаше съгласието си за твърде важно, за да го даде набързо. Хелстоун хвърли един изпитателен поглед наоколо, а подозрителният израз на лицето му подсказваше, че е нащрек, сякаш изпитваше опасения, че бе пусната в ход женската хитрост и че същества във фусти се опитваха с измама да си придадат прекалено голяма важност. Шърли забеляза и разбра това негово изражение.
— Този план не означава нищо — небрежно подхвърли тя, — това са само най-общи предложения. Господа, поканени сте да излезете с ваше мнение по въпроса.
Тя веднага донесе пособията си за писане и се наведе с особена усмивка над тях — извади лист хартия и ново перо, придърпа едно кресло към масата и като подаде ръка на стария Хелстоун, помоли за позволение да го настани в него. За около минута той остана неподвижен, като бърчеше медночервеното си чело по доста особен начин. Най-накрая измърмори:
— Е, добре — нито сте ми жена, нито дъщеря. Веднъж ще се оставя да бъда подведен, но имайте предвид, че добре съзнавам това. Вашите хитри женски ходове няма да ме заблудят.
— О! — каза Шърли, като потопи перото в мастилото и го постави в ръката му. — Днес трябва да виждате в мен капитан Кийлдар. Това е чисто мъжка работа — между вас и мен, докторе (така бе прекръстила тя пастора). Дамите тук само ще бъдат наши адютанти и тежко им, ако проговорят, преди да сме приключили с делата си.
