Той се усмихна малко мрачно и започна да пише. Не след дълго спря, за да зададе някои въпроси и да се посъветва със своите събратя, като презрително насочваше погледа си високо над къдравите глави на двете девойки и целомъдрените бонета на възрастните дами, за да срещне премигващите зад очилата очи на свещениците и техните посивели темета. В последвалата дискусия и тримата, за тяхна голяма чест, показаха, че добре познават бедняците от своите енории, че са им известни в подробности различните техни нужди. Всеки от пасторите знаеше къде са необходими дрехи, къде ще бъде най-добре да се помогне с храна, къде може да се дадат пари, които по всяка вероятност ще бъдат разумно похарчени. Когато паметта им изневеряваше, мис Ейнли или мис Хол с готовност биха им помогнали, ако ги бяха попитали, но и двете дами се стараеха да не продумват дума, освен ако не ги заговореха. Никоя от тях не искаше да се самоизтъква, но всяка имаше искреното желание да бъде полезна; свещениците великодушно им предоставиха тази възможност и това благодеяние направи дамите щастливи.
Шърли бе застанала зад пасторите, като от време на време се навеждаше над раменете им, за да види как върви изработването на плана и съставянето на списъка; вслушваше се във всичко, което казваха, а по устните й отново се появи нейната особена усмивка — не ехидна, а многозначителна, твърде многозначителна, за да бъде взета за дружелюбна. На мъжете рядко им допадат такива събратя, които са способни прекалено ясно и точно да проникват във вътрешния им свят.
А пък особено за жените е по-добре да бъдат дарени с известна слепота, погледът им да бъде мек и премрежен — поглед, който никога да не навлиза по-дълбоко от повърхността, който винаги да приема нещата такива каквито изглеждат. Хиляди, които съзнават това, спускат клепачи над очите си, но и най-сведеният поглед си има своята цепнатинка, през която при нужда внимателно проучва живота. Спомням си, че веднъж видях чифт сини очи, които хората обикновено мислеха за малко заспали, да са тайно нащрек, а от изражението им узнах — изражение, което охлади кръвта ми, тъй неочаквано бе то за мен, — че години наред са чели в душите на околните. Хората наричаха притежателката на тези сини очи bonne petite femme93 (тя не бе англичанка). Опознах я след това, изучих я наизуст, проникнах в нейните най-потайни и съкровени кътчета: тя се оказа най-изтънчената, най-голямата и най-изкусната интригантка в Европа.
Когато според мис Кийлдар всичко бе вече уредено, а свещениците така цялостно навлязоха в духа на нейните планове, че оглавиха списъка с дарения, като всеки от тях предложи от себе си по петдесет лири, тя поръча да донесат вечерята. Младата господарка се бе погрижила предварително да даде наставления на мисис Джил да вложи цялото си майсторство в приготовлението на тазвечерните ястия. Мистър Хол не бе бонвиван — по природа той бе склонен към въздържание и проявяваше безразличие към лукса. Но Боултби и Хелстоун обичаха добрата кухня и превъзходната вечеря ги накара да изпаднат в отлично настроение — и двамата изразиха своето признание, но направиха това съвсем благовъзпитано, а не по начина, по който би постъпил мистър Дън, ако се намираше сред присъствуващите. Бе изпита и по чаша вино с видимо, но съвсем благоприлично наслаждение. Отправени бяха комплименти към капитан Кийлдар за вкуса му. Комплиментите го плениха — първоначалната му цел бе да се понрави и да достави удоволствие на своите гости свещениците. В това той бе успял и сега цял сияеше от радост.
На следния ден Шърли сподели с Каролайн задоволството си от добре преминалото малко тържество.
— Много обичам да каня на вечеря мъже — каза тя. — Забавно е да гледаш как те се наслаждават на едно добре приготвено меню. Що се отнася до нас, ние не отдаваме такова значение на отбраните вина и изкусно приготвените ястия. Мъжете обаче като че ли са запазили у себе си нещо от детската наивност по отношение на храната и на човек му е приятно да им доставя удоволствие. Имам предвид, разбира се, тези, които притежават подобаващото и благовъзпитано държане на нашите славни пастори. Понякога наблюдавам Мур и се опитвам да разбера как може да му се достави удоволствие — но той не е устроен тъй просто, по детски. Открили ли сте досега слабото му място, Каролайн? Вие го познавате по-добре от мен.
— Във всеки случай не е същото като на чичо ми и на доктор Боултби — отвърна Каролайн с усмивка.
Тя винаги изпитваше някакво свенливо удоволствие от това да следва водачеството на мис Кийлдар, когато ставаше дума за характера на братовчед й. Ако зависеше само от нея, никога не би се докоснала до тази тема. Но когато към нея биваше отправена покана, изкушението да говори за човека, за когото непрестанно мислеше, бе непреодолимо.
— Но всъщност — добави тя — не зная кое е то. Никога досега не съм наблюдавала Робърт, но неотдавна погледът ми бе смутен, когато разбрах, че самият той ме наблюдава.
