— Но на мен ми се стори, че той разговаряше любезно с вас.
— Нали? Тонът му бе много нежен, а поведението му — сдържано. Обаче този човек притежава властна и потайна натура и тази негова тайнственост ме дразни.
— Да, Робърт е потаен.
— Но той едва ли има някакво основание да се държи така с мен, особено след като започна да ми се доверява. Тъй като не съм злоупотребила с доверието му, той не би трябвало да го оттегля. Предполагам обаче, че не ме счита за човек от желязо, на когото може да разчита в трудни моменти.
— Вероятно се опасява да не ви причини безпокойство.
— Съвсем неуместно опасение — аз съм направена от еластични материали и не се пречупвам лесно, той би трябвало да знае това. Но този човек е горделив — каквото и да приказвате, Лина, той си има своите недостатъци. Забележете само колко погълнати от разговора изглеждат хората от тази група, даже не съзнават, че ги наблюдаваме.
— Ако бъдем нащрек, Шърли, може би ще успеем да открием ключа към тайната им.
— Не след дълго ще се случат необичайни събития, може би утре, а вероятно още довечера. Но очите и ушите ми са широко отворени — мистър Мур, вие ще бъдете под наблюдение. Бдете и вие, Лина.
— Ще бдя. Робърт си тръгва, видях го да се обръща. Струва ми се, че ни забеляза ето, стискат си ръцете.
— Така подчертано е ръкостискането им — добави Шърли, — сякаш преди малко са сложили подписите си под някакво съглашение или договор.
Двете видяха как Робърт напусна групата, премина през портата и изчезна.
— Не ни каза дори довиждане — промърмори Каролайн.
Думите още не се бяха отронили от устните й, когато тя се опита с усмивка да заличи разочарованото признание, съдържащо се в тях. Нескритата влага в очите и едновременно смекчи взора им и го накара да блесне.
— О, това лесно може да се поправи! — възкликна Шърли. Ще го накараме да си вземе довиждане с нас.
— Да го накараме! Но това няма да бъде същото — бе отговорът.
— Ще бъде.
— Но той си тръгна и не можем да го настигнем.
— Зная един по-къс път от онзи, по който е поел той — ще го пресрещнем.
— Шърли, по-добре ще бъде да не идвам.
Каролайн изрече тези думи, когато мис Кийлдар вече я бе сграбчила за ръката и я бе помъкнала след себе си през ливадите. Нямаше смисъл да се съпротивлява — едва ли съществуваше нещо по-упорито от Шърли, когато някоя прищявка й влезеше в главата. Каролайн изгуби тълпата от погледа си още преди да разбере какво става и се озова на едно сенчесто и тясно място с покрив от глогинови храсти и килим от маргаритки. Тя не обърна внимание на залязващото слънце, чиито лъчи бяха изпъстрили тревата, нито пък усети благоуханието, излъчвано в този час от дървета и треви. Само дочу отварянето на една малка порта откъм другия край и разбра, че Робърт се приближаваше. Дългите клони на глога, увиснали пред тях, им служеха като параван и двете видяха Мур, преди той да ги забележи. Още щом го зърна, Каролайн разбра, че веселостта, която очевидно бе възприел за пред обществото, сега го бе напуснала — той я беше оставил зад себе си в огласяните от радостни викове поляни около училището; в този момент изражението на смуглото му лице бе неподвижно и сериозно. Както бе казала Шърли, от него се излъчваше някаква суровост, а погледът му бе възбуден, но строг. Толкова по-неподходящ бе моментът за тази прищявка на Шърли — ако Робърт изглеждаше настроен за празнични закачки, може би нямаше да има чак такова значение, но сега…
— Казах ви да не идваме — заяви с известна горчивина Каролайн на приятелката си.
Тя изглеждаше истински обезпокоена — едно такова натрапване, което бе против волята й и съвсем неочаквано за него, при това, когато той очевидно не би искал да се бави, я бе разтревожило много. Но то не тревожеше мис Кийлдар ни най-малко — тя пристъпи напред и застана лице в лице с наемателя си, като му препречи пътя:
— Забравихте да ни кажете довиждане! — каза тя.
— Забравил съм да ви кажа довиждане! А вие откъде се появихте? Да не сте някакви феи? Оставих две като вас, едната във виолетово, а другата в бяло, да стоят край брега на потока през четири поляни оттук, и то само преди минута.
— Оставихте ни там, а ни намирате тук. Ние ви наблюдавахме и ще ви наблюдаваме още — някой ден ще бъдете подложен на разпит, но не сега. В този момент трябва само да ни пожелаете лека нощ, а след това ще можете да минете.
Мур прехвърли погледа си от едната към другата, без да смекчи изражението си.
— Празничните дни имат своите привилегии, както ги имат и дните на трудности — мрачно отбеляза той.
— Хайде, нека да не морализаторстваме! Пожелайте ни лека нощ и минавайте — настоя Шърли.
— Трябва ли да ви пожелая лека нощ, мис Кийлдар.
— Да, както и на Каролайн. Надявам се, че не е нещо ново за вас, пожелавали сте ни лека нощ и преди.
