— Готова съм да понеса удара на гнева му — няма да ме изпепели. Жалко, че ще пропусна хапливата му проповед. Зная, че цялата ще бъде пропита с възхвала на истинската църква и язвителност към отцепниците — той няма да забрави битката при Ройдлейн. Не ми се иска също да ви лиша от искрената и дружелюбна проповед на мистър Хол с нейните колоритни йоркширски изрази, но трябва да остана тук. Сивата църква и още по-сивите надгробни плочи са просто божествени с тези алени отблясъци по тях. Това е час, в който природата отправя своята вечерна молитва, коленичила пред залетите в червено хълмове. Виждам я простряна върху огромните стъпала на олтара й, молеща спокойна нощ за моряците в океана, за пътниците в пустинята, за агнетата по пасищата и неотрасналите още птички в гората. Каролайн, аз я виждам! Ще ви кажа как изглежда — прилича на Ева, когато двамата с Адам са били на земята.
— Но не е Ева на Милтън106, Шърли.
— Ева на Милтън! Ева на Милтън! Не, кълна се в божията майка, не! Кари, сега сме сами и можем да си кажем това, което мислим. Милтън е бил велик, но бил ли е добър? Умът му е отсъдил правилно, но какво е казало сърцето му? Той е видял Небето, погледнал е надолу и към Ада. Видял е Сатаната и неговата дъщеря Грях, както и Смъртта — тяхното ужасно изчадие. Батальони от ангели са били строени пред него — дългите редици от здрави щитове са отразявали в слепите му очи неописуемото великолепие на Рая. Дяволи са подреждали легионите си пред невиждащия му взор — техните мрачни, позорни и опетнени армии са преминавали пред него. Милтън се опита да види първата жена, но, Кари, той не успя.
— Това са смели думи, Шърли.
— Не толкова смели, колкото верни. Той е видял готвачката си или мисис Джил, както съм я виждала аз да разбива яйца за крем посред горещината на лятото, в прохладната мандра, на чийто прозорец има розови храсти и латинки, да приготвя някоя студена гощавка за пасторите — конфитюри и сладки кремове, с озадачен вид да размишлява:
— Всичко това е много добре, Шърли.
— Бих искала да му припомня, че първите мъже на земята са били титани и че Ева е била тяхната майка — от нея са произлезли Сатурн, Хиперион, Океан, тя е родила Прометей…
— Виж ти каква езичница107 сте били! Какво означава всичко това?
— Искам да кажа, че в ония дни по земята са бродели гиганти — гиганти, които са се стремели да подражават на боговете. Гръдта на първата жена, в която е туптял живот на този свят, е родила смелостта, способна да се бори с всемогъществото, силата, успяла да понесе хилядолетно иго, жизнеността, хранила този хищник, смъртта, през неизброимите векове, неизтощимия живот и неподкупната добродетел, сестри на безсмъртието, които, след хилядолетия от престъпления, борба и страдания, са успели да заченат и родят един Спасител. Първата жена е родена от Небето — огромно е било онова сърце, от което е бликнала кръвта на народите, великолепна и прекрасна е била главата, окичена от короната на сътворението.
— Тя е пожелала ябълката и е била измамена от една змия — но в главата ви цари такава смесица от библия и митология, че човек трудно може да ви разбере. Вие още не сте ми казали какво видяхте да коленичи на онези хълмове.
— Видях… сега виждам една жена титан: дрехата й от син въздух се е разстлала до онези поляни, където пасе стадо овце. От главата й се спуска воал, бял като лавина, а по краищата му проблясват ослепителните ивици на светкавици. Под гърдите виждам пояса й, ален като хоризонта, а сред неговата червенина блести Вечерницата. Не мога да опиша втренчените и очи: те са ясни, те са дълбоки като езера, те са насочени нагоре и изпълнени с преклонение, потръпват с нежността на любовта и тържеството на молитвата. Челото й е с ширината на облак и е по-бледо от ранната луна, изгряла дълго преди да настане мрак — облегнала е гръд с рида на бърдото Стилброу, а могъщите и ръце са сключени под него. Коленичила така, тя разговаря с Бога лице в лице. Тази Ева е дъщерята на Йехова, както и Адам е негов син.
— Образът й е много неясен и илюзорен! Хайде Шърли, трябва да влизаме в църквата.
— Аз няма да дойда, Каролайн — ще остана туй с моята майка Ева, която днес наричат Природа. Обичам я — безсмъртно, могъщо същество! Райските небеса може да са се отдръпнали от блясъка на челото й след грехопадението, но всичко, което е прекрасно на земята, все още блести върху това чело. Тя ме притегля към гърдите си и ми разкрива душата си. Тихо, Каролайн! И вие ще я видите и почувствувате като мен, ако запазим тишина.
— Ще уважа желанието ви, но съм сигурна, че ще проговорите, преди да минат и десет минути.
