Той пое дланта й, задържа я в едната си ръка и я обви с другата. Мур погледна Шърли сериозно, внимателно и малко властно. Наследницата не можеше да превърне този човек в свой подчинен — в погледа му, отправен към грейналото й лице, нямаше раболепие, липсваше дори почтителност, но в него можеше да се прочете интерес и благосклонност, подсилени от някакво друго чувство: нещо в тона на гласа му, както и в самите му думи, определи това чувство като благодарност.
— Вашият длъжник ви пожелава лека нощ. Спете спокойно до сутринта.
— А вие, мистър Мур, вие какво възнамерявате да правите? Какво си говорехте с мистър Хелстоун, с когото ви видях да си стискате ръцете? Защо се бяха насъбрали около вас всички тия мъже? Забравете поне веднъж сдържаността си и бъдете откровен с мен.
— Кой би могъл да ви устои? Добре, ще бъда откровен — ако наистина има нещо за разказване, утре вие ще го чуете.
— Сега, ако обичате — примоли се Шърли. — Не протакайте така.
— Бих могъл да ви кажа само половината, а и времето ми е ограничено — нямам нита минутка свободна, затова отсега нататък ще се постарая да изкупя закъснението с откровеност.
— У дома си ли отивате?
— Да.
— И няма да го напускате тази нощ?
— Разбира се, че не. А сега — сбогом и на двете! Той щеше да поеме ръката на Каролайн и щеше да я заключи в своите длани, както бе постъпил с Шърли, но тя някак не бе готова за това. Бе се оттеглила няколко крачки назад — отговори на Мур само с едно леко кимване, придружено от любезна и сериозна усмивка. Той не подири друга проява на сърдечност, отново каза „Сбогом!“ и ги напусна.
— Ето, всичко свърши! — каза Шърли, след като Мур си замина. — Накарахме го да ни пожелае лека нощ, без да изгубим, струва ми се, доброто му отношение към нас, Кари.
— Надявам се, че е така — бе краткият отговор.
— Мисля си, че вие бяхте много свенлива и сдържана — отбеляза мис Кийлдар. — Защо не подадохте ръката си на Мур, когато той ви подаде своята? Той ви е братовчед и вие го харесвате. Нима се срамувате, да не би да прозре вашата обич?
— Той прозира всичко, което го интересува. Няма нужда да се излагат чувствата на показ.
— Лаконична сте. Бихте проявили и стоицизъм ако можехте. Във вашите очи любовта престъпление ли е, Каролайн?
— Любовта да е престъпление? Не, Шърли, любовта е божествена добродетел. Но защо трябва да въвличаме тази дума в разговора? Тук тя е особено неуместна.
— Добре! — изрече Шърли.
Двете девойки закрачиха смълчани по зелената пътека. Каролайн първа наруши тишината:
— Натрапчивостта е престъпление, наглостта е престъпление, и двете отвращават. Но любовта — дори и най-чистият ангел не бива да се срамува от нея! А когато чуя мъж или жена да свързват срама с любовта, зная, че душите им са груби, а помислите им низки! Мнозина, които считат себе си за изтънчени дами и господа и на чиито устни постоянно е кацнала думата „вулгарност“, не са в състояние да произнесат „любов“, без да покажат наяве собствената си вродена и глупава низост — в техните очи това е долно чувство, което те свързват само със своите недостойни представи.
— Вие описвате три четвърти от света, Каролайн.
— Те са студени, страхливи и глупави, когато става дума за любов, Шърли. Никога не са обичали, нито пък някога са били обичани.
— Права сте, Лина! И в собственото си дълбоко невежество хулят живия огън, който ангелите носят от божествен олтар.
— Оскверняват го с искри, идещи от преизподнята!
Внезапният радостен камбанен звън сложи край на този диалог, като подкани всички към църквата.
Вечерта беше тиха неспокойна, дори обещаваше да стане топла и задушна. Виолетови облаци ограждаха залязващото слънце, а хоризонтът бе потънал в летни багри, напомнящи по-скоро за Индия, отколкото за Англия, които мятаха розови отблясъци по хълмовете, по фасадите на къщите, стволовете на дърветата, виещия се път и вълнуващите се пасища. Двете девойки бавно се спускаха откъм ливадите; когато стигнаха до църквата, камбаните вече бяха замлъкнали. Всички бяха влезли в божия храм и наоколо нямаше никой.
— Колко е приятно и спокойно! — каза Каролайн.
— И колко задушно ще бъде вътре в църквата! — отвърна Шърли. — Представям си каква скучна проповед ще изнесе доктор Боултби! И как куратите ще занареждат заученото си слово! Ако питате мен, изобщо не бих влязла.
— Но чичо ми ще се разсърди, ако види, че ни няма.
