Броктън — Въпреки опасните пътища и вледеняващите температури повече от хиляда богомолци се събраха на неделна служба под мотото: „Женска помощ за християнската католическа църква“, за да чуят Силвио делла Торе, който изпълни месата на латински.
Водачът традиционалист озвучи олтара с мощния си глас, който прокънтя в църквата и трогна мнозина до сълзи. Докато някои се възхищаваха на „силата и красотата на церемонията“, други говореха за почти мистичната връзка с поколенията католици, слушали месата на същия древен език.
Говорещият перфектен английски Делла Торе в проповедта си се изказа за „по-мускулест католицизъм“ и призова събралите се „да се изправят срещу извращенията на науката“.
Религиозният водач традиционалист оглавява бързо набиращия популярност мирски орден „Умбра Домини“. Той пристигна в Бостън в петък, за да пререже лентата при откриването на новия приют на групата в Бруклин.
Уставът на „Умбра Домини“ отхвърля много от промените, наложени от Втория ватикански събор и потвърждава правото на католиците да извършват богослужение по традиционния начин. Промяната в доктрината бе одобрена от Ватикана преди няколко години.
Говорителят на групата каза, че програмата на Делла Торе в Америка е „отворена“.
Ласитър прочете материала с бясно туптящо сърце. После го прочете още веднъж. Накрая си наля уиски и загледан в снимката на духовника, го изпи на една глътка.
На сутринта Ласитър отиде в Управлението с полузатворени очи заради светлината, която се отразяваше от снега. Небето бе скрито под плътна облачна пелена. Температурата наистина леко се бе повишила, но същото се отнасяше и до влажността. Резултатът бе студ, който проникваше под дрехите и те караше да мечтаеш за Флорида.
Служителката на „Информационно обслужване“ му подаде плътен жълт плик. Той го отнесе до близката маса, където русо момиче с нездрав тен попълваше някакъв формуляр, използвайки химикалка, вързана с къса верижка за масата.
Разпечатката бе около десет страници и изброяваше всеки „Фолксваген Бус“ от периода 1965–1975, регистриран в Мейн. Самата информация бе сортирана по азбучен ред и включваше името на собственика, адреса и рождената му дата, регистрационния номер на возилото и годината на производство. Датата на раждане бе особено важна, защото Ласитър можеше да я използва, за да стесни допълнително кръга на интересуващите го жени.
Калиста беше родена през 1962-ра.
Очакваше работата да е бавна и досадна. Първо следваше да елиминира мъжете, после щеше да избере само жените в определена възрастова група и… накрая щеше да ги посети по домовете им лично, една по една. Движейки се по списъка, Ласитър вече бе сложил „чавки“ на седемнайсет имена, когато видя следното:
Сандерс, Мари А.
Дата на раждане: 8–3–62
П.К. 39
Къндис Харбър, Мейн
„Фолксваген“ (бус): 1968
EAW–572
Първото нещо, което привлече вниманието му, бе „–62“ и едва след това „Мари“. Загледа се в записа. 8 март… Беше ли наистина 8 март? Със сигурност.
Боже Господи, намерих я, каза си той.
Стовари юмрук върху масата, при което момичето с лошата кожа се обърна и го изгледа с такава неприязън, че той чак се изненада. Напъха списъка в джоба на якето си, изтича навън при колата и едва не се подхлъзна по леда.
Трябваше да е тя! Каква бе вероятността да има две жени на име Мари в щат Мейн, които са родени на 8 март 1962-ра и притежават стар „Фолксваген Бус“?
