Синът на Нептун полностью

— Ти… не може! — изпищя старецът. — Гея, ти… ти…

Той се изправи, олюля се и се отдалечи от масата, стиснал с две ръце корема си.

— Аз съм прекалено важен! — отвори уста той, но от нея излезе пара. Отвратителна жълта пара се процеди от ушите, брадата и слепите му очи.

— Това не е честно! — изкрещя той. — Ти ме измами!

Опита се да извади хартията от джоба на хавлията си, но ръцете му се сгърчиха, а пръстите му станаха на прах.

Пърси се изправи несигурно. Не се чувстваше магически излекуван. Паметта му не се бе върнала чудодейно.

Но поне болката я нямаше.

— Никой не те е мамил — каза Пърси. — Сам направи своя избор. Просто държа да изпълниш обещанието си.

Слепият старец изпищя в предсмъртна агония. Той започна да се върти, докато пушеше и бавно се разпадаше. Накрая от него остана само една стара лекьосана хавлия. И чифт чехли с формата на зайци.

— Това — каза Франк — са най-отвратителните трофеи, които някога са оставали след битка.

В този момент Пърси чу гласа на жена в ума си: Хазартен тип си, а, Пърси Джаксън? — Шепотът бе сънлив, но и пълен с нещо като възхищение. — Принуди ме да избирам, а ти си по-важен за плановете ми от стария пророк. Но не се предоверявай на късмета си. Обещавам ти, че когато краят застигне и теб, ще е много по-болезнен дори от отравяне с кръв на горгона.

Хейзъл бодна хавлията с меча си. Отдолу нямаше нищо — Финий не се възстановяваше. Момичето погледна към Пърси със страхопочитание.

— Това беше или най-смелото, или най-глупавото нещо, което съм виждала някога.

Франк невярващо поклати глава.

— Пърси, откъде знаеше? Беше толкова сигурен, че той ще избере отровата.

— Гея — отговори Пърси, — тя иска да стигна до Аляска жив. Смята… не знам. Смята, че може да ме използва за своя план. Тя повлия на Финий така, че той да избере грешния мускал.

Франк погледна с ужас останките от стареца.

— Гея би убила собствения си слуга, само за да те опази жив? Това ли бе твоят залог?

— Планове — промърмори Ела, — планове и кроежи. Дамата в земята. Големи планове за Пърси. Полезно тофу за Ела.

Пърси й подаде чантата си и тя изкряка радостно.

— Не, не, не — започна да си пее тя. — Няма вече Финий, не. Храна и думи за Ела, да.

Пърси се приведе над хавлията и извади бележката, която старецът бе прибрал в джоба й. На нея пишеше ГЛЕТЧЕР ХЪБЪРД.

Целият този риск само за две думи. Той подаде бележката на Хейзъл.

— Знам къде е това — каза тя. — Доста е известно. Но ни остава още много, много път.

В това време харпиите по дърветата най-сетне преодоляха изненадата си. Те радостно запищяха и полетяха към най-близките камиони за хранене, влизайки в тях през прозорците и нападайки кухните отвътре. Готвачи се развикаха на различни езици.

Камионите се разклатиха, а навсякъде се разлетяха пера и кутии с храна.

— Да се връщаме при лодката — каза Пърси. — Не остава много време.

Още преди да се качат на лодката, на Хейзъл й прилоша.

Не спираше да мисли за Финий и начина, по който бе умрял — с димящи очи и разпадащи се ръце. Пърси се бе опитал да я успокои, беше й казал, че тя не е като стареца. И тя наистина не беше.

Беше сторила нещо много по-лошо от това да измъчва харпии.

„От теб започна всичко — бе казал Финий. — Ако не беше ти, Алкионей изобщо нямаше да е жив.“

Докато лодката ускоряваше по течението на река Колумбия, Хейзъл се опита да забрави това, като помогна на Ела да си направи гнездо от стари книги и списания, които взеха от кофата за боклук на библиотеката.

Не смятаха да взимат харпията със себе си, но Ела се държеше така, сякаш всичко е отдавна решено.

— „Приятели“ — мърмореше си тя, — 10 сезона. От 1994 до 2004. Приятелите правят Финий на прах и дават на Ела здравословна храна.

Сега тя се бе сгушила удобно на кърмата, дъвчеше парченца тофу и рецитираше произволни пасажи от романи на Чарлз Дикенс и „50 трика за вашето куче“.

Пърси бе коленичил в лодката и я насочваше към океана със странните си сили, свързващи водата с ума му. Хейзъл седеше до Франк на централната скамейка. Раменете им се допираха, което я правеше нервна като харпия.

Спомни си как Франк се бе застъпил за нея в Портланд, викайки: „Тя е добър човек!“. Изглеждаше готов да се изправи срещу всеки, който твърди обратното. Спомни си как бе изглеждал в хълмовете на Мендосино — сам сред обгорената трева с копие в ръка и трите базилиска, станали на прах в краката му.

Ако преди седмица някой бе предположил, че Франк е дете на Марс, Хейзъл щеше да му се изсмее. Франк бе прекалено мил и добър. Винаги го бе защитавала, понеже бе непохватен и все се забъркваше в неприятности. Но откакто напуснаха лагера, го виждаше в друга светлина. Той бе по-храбър, отколкото бе предполагала. И се грижеше за нея.

Трябваше да признае, че промяната е приятна.