Синът на Нептун полностью

Реката се вля в океана и „Пакс“ продължи на север. Докато плаваха, Франк поддържаше духа им с вицове: „Защо минотавърът пресича пътя?“; „Колко фавна трябват, за да се смени една електрическа крушка?“…

Сочеше им места по брега, които му напомняха за Ванкувър.

Небето постепенно притъмня, а морето придоби ръждивия цвят, който имаха крилата на Ела. Двайсет и първи юни бе почти отминал. След седемдесет и два часа щеше да започне Пирът на Фортуна.

Накрая Франк извади малко храна от раницата си — газирани напитки и понички, които бе взел от масата на Финий, и им я подаде.

— Хейзъл — каза той тихо, — мама казваше, че човек не бива да носи проблемите си сам. Но ако не ти се говори за това, всичко е наред.

Хейзъл си пое дълбоко въздух. Страхуваше се да признае. Не само защото я беше срам. Не искаше да припада и да се връща в миналото.

— Беше прав — каза тя, — когато предположи, че съм се върнала от Подземното царство. Аз съм… беглец. Не би трябвало да съм жива. — Почувства как преградата в нея се пречупва и историята на живота й потича в разказ.

Разказа как майка й призовала Плутон и той се влюбил в нея. Как тя поискала всички богатства на земята и това се превърнало в проклятие за Хейзъл. Описа живота си в Ню Орлиънс. Разказа им за всичко освен за гаджето си Сами. Не можеше да говори за това, докато гледаше Франк.

Описа гласа и това как Гея бавно бе обсебила ума на майка й. Разказа как се бяха преместили в Аляска и — с помощта на Хейзъл — съживили гиганта Алкионей. Разкри как е загинала, потъвайки заедно с острова в Залива на Въскресението.

Знаеше, че Пърси и Ела също слушат, но говореше основно на Франк. Когато най-после завърши, я бе страх да го погледне. Очакваше той да се отдръпне, да й каже, че е чудовище.

А вместо това, той я хвана за ръката.

— Ти си се пожертвала, за да попречиш на гиганта да се събуди. Аз никога не бих могъл да сторя нещо толкова храбро.

Хейзъл почувства как пулсът й се ускорява.

— Не бях смела! — възрази тя. — Оставих мама да умре. Твърде дълго помагах на Гея. Почти й позволих да спечели.

— Хейзъл — каза Пърси. — Ти си се изправила самичка срещу богиня. Направила си това, което е редно… — Внезапно той притихна, все едно му бе хрумнало нещо неприятно. — Какво се случи в Подземното царство… имам предвид след смъртта ти? Би трябвало да си отишла в Елисейските поля. Но ако Нико те е върнал…

— Не отидох в Елисейските поля. — Устата й пресъхна. — Моля те, не ме питай…

Но бе прекалено късно. Спомни си спускането в тъмнината, пристигането си на брега на река Стикс. Съзнанието й започна да отстъпва.

— Хейзъл? — попита Франк.

— „Пропадане“ — промърмори Ела, — номер пет в американските чартове; от Пол Саймън. Давай, Франк, пее Саймън, върви с нея…

Хейзъл нямаше идея за какво говори Ела, но погледът й потъмня, докато стискаше ръката на Франк.

Намери се в Подземното царство. Но този път Франк бе до нея.

Бяха в лодката на Харон и плаваха по река Стикс. В тъмните води плуваха боклуци — пукнат балон от рожден ден, бебешки биберон, малка пластмасова кукла и свещите от върха на торта. Останки от животи, завършили твърде рано.

— К-къде сме? — Франк блещукаше в призрачна червена светлина, все едно е станал лар.

— В моето минало. — Хейзъл почувства как я обзема странно спокойствие. — Това е само ехо. Не се притеснявай.

Лодкарят се извърна към тях и се ухили. В един миг бе красив африканец в скъп копринен костюм. В следващия — скелет в тъмна роба.

— Разбира се, че не бива да се притесняваш — каза той с английски акцент. Говореше на Хейзъл, сякаш не можеше да види Франк.

— Нали ти казах, че ще те преведа? Няма проблем, че нямаш обол23. Не е редно да оставим дъщерята на Плутон на грешния бряг на реката, нали?

Лодката стигна черен плаж. Хейзъл поведе Франк към тъмните порти на Еребос. Духовете са раздалечиха пред тях, разпознавайки я като дете на Плутон. Цербер, гигантското куче с три глави, изръмжа в мъглата, но ги пусна да преминат.

Зад портите минаха покрай огромна постройка и застанаха пред съдийска скамейка. Три фигури в черни дрехи, скрили лица зад златни маски, погледнаха към Хейзъл.

— Кои са тези? — потрепера Франк.

— Те решават съдбата ми — отвърна тя, — гледай.

Точно както и преди, съдиите не зададоха никакви въпроси. Просто претърсиха ума й, вадейки мисли от главата й, разглеждайки ги като колекция от стари снимки.

— Спряла е Гея — каза първият съдия, — попречила е на Алкионей да се пробуди.

— Но преди това е възкресила гиганта — отбеляза вторият съдия. — Виновна е заради слабостта и страхливостта си.

— Млада е — напомни третият съдия, — животът на майка й е бил в ръцете й.

— Мама — осмели се да проговори Хейзъл, — къде е тя? Каква е съдбата й?

Съдиите я погледнаха. Израженията на златните им маски бяха застинали в демонични усмивки.

— Майка ти…

Образът на Мари Левеск проблесна над тях. Беше замръзнала във времето. Прегръщаше Хейзъл, докато пещерата се сриваше. Очите й бяха затворени.