— Така мисля и аз. Споменали сте, че Франсишко Арагао се разследва от американската агенция по контрола върху наркотиците?
— Да. Не съм сигурен докъде е стигнало. Повече не са ни се обаждали. Но мога да ви дам номера на връзката ми там, ако се интересувате.
Записах си името и номера, благодарих на Уинтърс и затворих.
Набрах новия номер. Беше някъде на територията на Съединените щати, но не бях запознат със системата за кодовете на отделните градове, така че не знаех къде точно се намира.
Вдигнаха слушалката още след първото позвъняване.
— Донъли.
— Добро утро. Обажда се Николас Елиот от „Декер Уорд“ в Лондон. Доналд Уинтърс от Обединена канадска банка ми даде името ви.
— О, да.
— Разполагам с информация относно Франсишко Арагао, за когото знам, че го разследвате.
— Давайте.
И аз му разказах за факса до Мартин, за смъртта му и за нападението върху мен. Чувах го как пише с молива.
— Имате ли копие на този факс? — запита ме Донъли.
— Не, но можете да получите информацията от Доналд Уинтърс, ако искате.
— Добре. — Още писане с молива. — Докладвали ли сте за подозренията си относно убийството на Мартин Белдекос, или за нападението срещу вас?
— Не — отвърнах. — Не съм сигурен къде трябва да се обърна.
— Разбирам. Е, благодаря ви много за информацията, господин, а-а, Елиот. Можете ли да ми дадете номер, на който да ви търся при нужда?
Дадох му домашния си номер. Не ми се искаше обаче да изчезне, без да ми каже какво възнамерява да прави.
— Ще разследвате ли този случай? — запитах го.
Последва моментна пауза на нетърпение.
— Това може да се окаже полезна информация, господин Елиот. В момента провеждаме редица разследвания и тези сведения могат да се окажат от полза.
— Но ще разследвате ли все пак „Декер“? — запитах го, неспособен да прогоня нетърпението от гласа си.
— Съжалявам, не мога да разкривам кого или какво разследваме. Но ви благодаря за информацията, господин Елиот, и знаем къде можем да ви потърсим. А сега, довиждане.
Затворих разочарован телефона. Сигурно в представите си бях виждал как цели тълпи агенти хващат първия самолет за Лондон, за да пипнат за яката Едуардо и Рикардо. Това обаче явно нямаше да се случи.
Опитах се да погледна на нещата от гледната точка на Агенцията. Те очевидно си имаха някаква цел, която преследваха. Вероятно беше Франсишко Арагао. По всяка вероятност използваха всякаква информация, която можеше да им помогне да постигнат целта си, но едва ли щяха да си позволят да бъдат отклонени от подозрения, които, трябваше да призная пред себе си, бяха несъществени.
Все пак в някои отношения вече се чувствах по-добре. Бях изпълнил дълга си. Бях докладвал какво знам на съответните власти. Навярно сега вече можех да сложа кръст на „Декер“.
Не можех обаче да сложа кръст на Изабел.
— Е, голям фурор направи, няма що.
Намирахме се в един локал, „Пемброук Касъл“. Джейми бе отскочил за една бърза бира, както ми бе обещал.
— Разкажи ми.
— Във вестниците в Рио се е появила статия. Но ти предполагам знаеш за това.
— Знаех само, че някаква статия предстои да излезе. Какво пише в нея?
— Твърди се, че финансовият скандал от миналия месец, в който са замесени Умберто Алвеш и наркотрафиканти във фавелите, е бил изцяло изфабрикуван от „Декер Уорд“. Че Освалдо Бочи се е съгласил да публикува статията в замяна на финансова помощ за разширяване на империята си.
— На мен ми звучи съвсем точно.
— Трябва да ти кажа, че тази статия ги настъпи здравата по мазола. Рикардо е истински разтревожен. Ама много. А Едуардо е направо бесен.
Ухилих се. Представата за побеснелия Едуардо много ми допадна.
— Трябва да си отваряш очите на четири, Ник — продължи Джейми. — Ти си създаде много могъщи врагове.
— Пет пари не давам — заявих вироглаво. — Да знаеш, че начинът, по който Рикардо съсипа сделката с фавелата, беше направо отвратителен. Всичко, което прави Луиш, е просто изравняване на резултата.
— Не знам. Обаче според Рикардо ти си виновен за това.
— Но това е абсурдно!
— Иди му го кажи.
Отпих от чашата си и казах:
— Днес се видях с Дейв.
— Как е той?
— С вдигнато кръвно. Рикардо направо го е отрязал отвсякъде. До този момент не е успял да си намери работа никъде в Сити.
— И какво се кани да прави?
— Някакви негови приятели ще му помогнат да си купи кръчма.
— Става за тая работа.
— Да. — Прекъснах за момент. — Знаеш ли, той мисли, че в „Декер“ става нещо нередно. Че Мартин Белдекос е бил убит, защото се е натъкнал на нещо гнило в „Декер Тръст“.
— Разполага ли с някакви доказателства?
— Не. Говорил е с полицията на тази тема, но те не са проявили заинтересованост. А аз днес разговарях с Агенцията по борба с наркотиците в Щатите.
— Така ли?
— Да. Записаха си подробностите, но и те не бяха особено впечатлени.
— Рикардо не знае, че си разговарял с Дейв и онези от Агенцията, нали?
Поклатих глава. После се сетих за подозренията на Дейв, че Едуардо може да подслушва телефона му. О, не, само това не!
