Заслепени от светкавичната въртележка, от плисналите в очите им солени пръски, атакуващите се ориентираха единствено по слух, осланяйки се на лумкащите от безопасната суша барабани и тръбни призиви:
„Насам насам насам!“
Дичо се опомни за кратко едва на стотина или повече крачки от прибоя. Дружината спешно се строяваше в походна фаланга за евентуален насрещен бой. Той успя да се обърне за малко.
От кипящата морска пяна на брега изпълзяваха нови безредни тълпи, по петите ги следваха високи тътнещи вълни, отрупани с галери, шлепове и парчета от кораби. В бръснещ полет над прилива се шмугваха въздушни гемии, които люлееха пълни с крушенци мрежи…
Дъхът му секна — нещастниците, току-що изхвърлени на брега, всеки миг щяха да бъдат пометени от водните лавини!
Нов удар на прибоя не успя да застигне десантиращите, които подтичваха някак смешно, но пък се откопчиха от розово-черната пяна, в хаоса на която се премятаха нови разпилени дружини.
— Бегом! — изрева колкото му глас държи дванадесетникът и Радослав усети, че е благодарен, задето го откъснаха от кошмарната, омайваща, откачена и абсурдна гледка.
— Напред!
Напред — по стръмни дюни. Напред — затъващи в пясъка. Войниците преметнаха оръжия и щитове на гръб и препуснаха нагоре по склона, издълбан от високите кашепски приливи, на четири крака. Без да се замисли, Дичо последва примера им. Не го биваше много в маймунски бяг, но по стръмното се оказа удобно даже с неговите, човешки къси ръце. Предните, сполучили да се покатерят горе, протягаха дръжките на копията и алебардите си, изтегляйки изоставащите.
Напред! Напред — плюейки вода и пясък. Напред — жвакащи с подгизналите си дрехи, дрънкащи с доспехите. Напред — изтръгвайки нозе от сипкавите дюни. Напред — с усещането, че ей сега ще долети изневиделица последната точка на твоята орисия, във вид на куршум, стрела, шрапнел, ракета, лъч от бластер, плазмен пакет или Райко знае каква гадост… напред!
Запъхтяна, дружината най-сетне стъпи на по-твърда почва и се скупчи да си поеме дъх.
Обленият с ръждива светлина бряг гъмжеше от войска. Отзад гърмеше и съскаше приливът, отпред остро звънкаше и виеше сражението. Ала полковите барабани и тръби не зовяха в битка.
Втората вълна на десанта застина.
Радослав оправи шлема си, озърна се за Пагар, после източи шия като гъсок.
Отрядът бе приклекнал на едно коляно в очакване на команда. Стръмните хълмове на остров Дилмун чезнеха в ниски облаци. Тук и там догаряха храсталаци. Потокът войници от първия ешелон се всмукваше в тесни проходи между хълмовете, върху чиито склонове тъмнееше гора. Сред дърветата святкаха оръжия.
Квиринът и знаменосецът разглеждаха пергаментни свитъци, хвърлени им в движение от вестоносец, яздещ подскачащо като заек грзу. Когато се отдалечи, по него откриха стрелба с лъчево оръжие или трасиращи куршуми, но грифонът им избяга с лудешки зиг-заг, вестоносецът се сля с гърба на животното, а секунди по-късно огневата точка се задави и млъкна. Инстинктивно свели гърбове, легионерите отново вирнаха глави.
Отляво, на около хвърлей и нещо, имаше огромен окоп с висок бруствер от чували, пънове и камъни. От по-плитките краища на трапа се подаваха върхове на шлемове с белите пискюли на Първи легион. Но чевръстата им шетня не беше бой — те прехвърляха барикадата от другата страна на окопа, сякаш се подготвяха за отбрана. Появиха се тежкострелци, надвесиха се над другарите си, почнаха да монтират триножници и да качват върху тях залпови арбалетни оръдия, които много скоро настръхнаха и се озъбиха със снопове остриета към вътрешността на острова. Колобър-артилерист докосна жилата, заредени в единия копиемет, и по тях засияха жълто-зелени пламъчета. Секунда — и копията с фучене и искри излетяха като огнени метеори, изгубвайки се във високия слой мъгла.
Съвещанието на командирите приключи.
— Отряд Гръб! Заеми място в колона! Напред, леко бегом!
Дружината се вля в тълпите. Кратко блъскане, Дичо изпсува. Мярна непознати муцуни. За миг се уплаши, че се е изгубил. После забеляза значките на другите подразделения — бяха от неговата арава. Проби си път към своя отряд, влачен от колоната като в лудешки поток. Екнаха барабани и въдвориха ред заедно с пресипналите вече младши командири.
В бърз марш чизмите на войниците затупкаха по стръмен павиран път между хълмовете. Навлязоха в гората, по друма шумоляха окапали листа. Край дънерите на дърветата се валяха купища сиви боклуци, вероятно изхвърлени платнища…
Хлъцна, когато разбра, че това са изблъскани от пътя трупове. Купища мъртъвци. По лявата страна на друма, насреща им, по посока към брега, се точеше тънка рехава колона санитари с носилки и колички. Пристъпваха леко ранени.
