„Морските съюзници владеят всички важни проливи във Външния пояс на Архипелага, с което осуетяват прехвърлянето на атълански тамги по вода. Преди един сол океанците блокирали четирийсет вражески тамги, струпани на малък остров-казарма, който е на изток от Т’кем. Когато долетели въздухоплавателните ята и покрили парчето суша с пламък, атъланите и техните мъртваци се опитали да се скрият в пещерите. Ала морските жители пуснали своята стихия в гротовете и сами нахлули в тях. Вражалците били на брой 40 960. Никой от тях не оцелял! Но… за жалост, Дълбинният народ още не е пробил защитата на Сърцето на Борея, което се намира в средата на Гръбнака на Земемория. Водоживущите събратя много жертви дават…“
„Ала Сърцето на Борея, Цитаделата, е било посетено миналата нощ от наши съгледвачи! Вярно, не успели да стигнат до Царските острови, но ги приближили на половин прелет! Сторили са го Тварите на Нощта. Диверсионна полуарава от Тъмната армия е разкъсала по пътя си повече от четвърт тамга мъртваци, петдесетима атълански квирини и повредила три дълги дузини «инакви». Нощните съратници проклели останките им в името на Деветте кръга на Мрака…“
Пак „инакви“! Трябва да попитам какво представляват…
„Ала през урите на отминалото безслънцие Тварите на Нощта са понесли сериозен удар другаде, далеч на юг, където цяло ято мрачни бойци, на брой колкото три дружини, попаднали в засада на остров от веригата на Гръбнака. Атъланите отровили нощните съюзници с чесънов газ. Обречените на бавна агония Твари предпочели да се понесат в самосмъртна атака към пристанище, което легион от Армия Ден се мъчел да превземе от седем сола. Мрачните бойци нападнали врага малко преди изгрева на Райко. Когато след ури и половина аравите на Дневната армия се решили да проверят защо е толкова тихо зад крепостните стени на пристанището, заварили ужасно опустошение, мъчно за представяне и тежко за описване…“
