… С хленч и подскачащо „не, не, не“ в главата си, Радослав се извиваше като червей, драскаше в опита си да пропълзи, неспособен да се изправи и хукне към клетника…
Пбгаркх сведе грамадни, детински изумени очи към другаря си, размърда кървящото си чуканче, оброни глава и рухна като отсечен дънер.
Със сетен измъчен скок Дичо успя да го стигне, озова се над него и повдигна главата му в шепи.
— Гари!
— Расдрад…? — изгъргори войникът. — Студено…
— Гари, Гари — суетеше се Радослав, — недей бе, Пагар! Потърпи малко бе, глупчо такъв, сега ще те превържа бе! Гари!
Затискаше с пръсти раните му и отчаяно викаше отрядния нуаде с безумна надежда за помощ.
Напразно. Лечителят бе проснат двайсетина метра встрани с димящи навън черва, единият му крак се тресеше в конвулсии.
От заешко-вълчата уста на грамора бликна тъмночервена кръв, отведнъж в погледа му изчезна вътрешната искрица.
Дичо млъкна. Паниката крещеше да вади бинтове и мехлеми, ала змейското в него вече беше подушило… Почувства го остро, както никога досега. Смъртта.
Горещ ураган от близка експлозия се стовари отгоре. Ушите заглъхнаха, светът онемя. Радослав продължаваше да усеща само тътена от удари на сърцето. Изплю пясък върху прахта и се огледа.
Безмълвни картечници косяха дружините.
Върколак без звук виеше към недосегаемия противник и се давеше в собствената си кръв.
Сянка на планер премина над колобърска свита, подире ѝ щракна със зъби подивял рашнак. Сетне свирепият гущер меко се просна до мъртвия си ездач.
Легионер раззинваше уста, навярно викаше санитари, влачейки подобния на парцалена кукла другар. Куршуми прерязаха нозете му, но той продължи пълзешком, криейки съратника си с тяло.
Откоси превръщаха живи и мъртви в дрипи от броня, кости и плът.
Група войници образува с щитовете си костенурка, градушката от олово осея корубата с вдлъбнатини, ала белонската стомана издържа. Подир атъланския летателен апарат се завъртяха прашки… взрив на бомба разпръсна фалангата. Бранници се премятаха сред кълба дим и изтръгната от земните гърди пръст, падаха и повече не помръдваха.
Бавно и трудно умираше белонски войник, куршумите го разцепваха, той отвръщаше с жила и струи отрова. Планерът го отмина, но жестоко осакатеният инсектоид продължи да се мъчи да докопа убиеца си.
С изпъкнали от напрежение жили, Ндран отскубна от преобърнатия наблизо триножник малък копиемет. Почвата около него вреше от забиващи се куршуми, един откъсна рог от шлема му, но квиринът сякаш не го забеляза, насочи арбалета към следващия самолет и стреля. Веднага след това пусна твърде тежкото за него оръжие и падна на четири крака, мъчейки се да си поеме дъх.
Копието, засияло от вкованото в острието му магическо заклинание, удари защитното поле на планера и изгоря като шепа магнезиев прах. Апаратът замлъкна. Не бе нужно да ЧУВАШ, за да усетиш това. Картечниците му спряха, пилотът се паникьоса, през мътните стъкла на кабината можеше да се види как трескаво дърпа лостове… Замръзна за миг и ритна червена скоба пред себе си.
Реактивната гондола се откачи, ведно с картечници и картечари. Олекотен, планерът продължи да се плъзга по въздуха, тресейки се от ударите на прашкарите.
Отрядникът отвори уста, озъби се и запъпли напред, както беше на колене. С усилие се изправи, размаха пречупеното копие-знаме на взвода и като че ли закрещя, сочейки падащите стрелци. Към тях на зиг-заг хукнаха воините, видели крушението или чули виковете на своя квирин…
Радослав не можеше да помръдне. Усещаше в шепите си тежестта на главата му… на Пагар…
Нови взривове. Нови откоси.
Пръсна искри от огън стрела. Още една. И още.
Атакуваната тройарава се съвземаше и опитваше да отвърне на удара. Тъмни силуети се спуснаха върху планерите — ято от гигантските орли. Атъланските ескадрили прекратиха огъня по пехотата, строят им се наруши, пилотите се опитаха да маневрират.
Хищните нокти разпорваха ламаринените тела на машините, човките с един удар откъсваха елероните, чупеха блистерите на летците, правеха на пихтия картечарите.
Колапсира поредният защитен екран, улучен от омагьосаната стрела на колобър, след нея в апарата се впи друга — самодивска. Тя попадна във въздуховода на реактивния двигател и корпусът избухна в синьо-жълти пламъци, над клисурата засмърдя остро на спирт. Орлов ездач хвърли оперена сулица, която обаче само одраска кабината, но летецът се стресна от нея, направи непохватен завой и се сблъска с друг планер. Двете машини се запремятаха към скалите.
Облак стрели изтръгна светкавици от защитните полета на апаратите, но само в един от тях пилотът клюмна, самолетът му продължи по права линия и заора земята. Тутакси върху машината се накачулиха освирепели войници, секири се впиха в корпуса.
Бомбите валяха безредно, святкащите дула на картечници се обърнаха към въздушния си съперник. Ето, един от орловите гиганти кресна — през бучене в ушите си Радослав някак го чу. Разхвърчаха се пера, орелът започна да пропада надолу, навярно и ездачът на птицата закрещя — височината бе смъртоносна.
