Изправи се и постоя малко над чифтака си. Даде знак на орта-обозник. Гигантът тромаво се размърда, но изключително внимателно вдигна на ръце шампиона на Северната армия по игра на камъни. Понесе го, склонил глава, още по-прегърбен. Тихо и жално гукаше нещо неразбираемо, може би заупокойна молитва.

Дичо се завъртя на пета, отскубна своята алебарда като стръкче трева и с размах я поби обратно в пръстта. Сабленото острие потъна на повече от педя, отгоре на пръта окачи шлема си. Пискюлът се разлюля, сякаш му махаше за сбогом.

Шумът на сражението утихваше. Сигналчици и квирини събираха разгорещените бойци в колони за марш. Меките граморски ботуши газеха вражески леш и издирваха сред телата тежко ранени свои другари.

Змеят го чакаше.

— Добре дошъл, земляк — рече сериозно той. — Ще ти хареса у нас.

* * *

След няколко минутки драконовата ладия изчезна в сърцето на безшумно ослепително сияние. Приветствените викове към отлетелия облачен кораб за последен път се отразиха от стените на клисурата.

Легионите продължиха похода си.

Зад тях лечителите издигаха шатри и палатки, ортите от погребалните отряди вадеха кристални топки от ковчежета и със сгъстените лъчи на Райко подпалваха кладите.

Така трябваше да бъде. Слънцето бе дало живот, нему се полагаше да го продължи, пречиствайки смъртта с огъня си и пръскайки по света тленните останки в дим и пепел.

За да станат те отново част от живите.

Край на първа част

slance_sharkani_2.png<p>Бележки</p><p>► Общо планетографско описание на Кашеп, сравнение със Земята</p>

Аналогът на Земята в реалността на змейския свят е по-голям и по-масивен от планетата, позната като люлка на човечеството:

Маса — 1,71 земни маси;

Среден радиус — 8053 км, или 1,26 средни земни радиуса (6371,03 км);

Дължина на екватора — 50 603,567 км (земният екватор е дълъг 40 075,7 км);

Ускорение на свободното падане — 10,373 м/с2, тоест повърхностната гравитация е 1,06 пъти по-голяма от земната;

Площ — 814 939 300 кв. км, което значи, че Кашеп е по-обширен от Земята (510 069 000 кв. км) с близо 305 милиона квадратни километра (което приблизително прави два Атлантически океана и по веднъж Азия и Индийския океан).

Също така Кашеп е 6,82 пъти по-масивен от най-големия си спътник; 2,34 пъти по-голям по радиус; гравитацията му на повърхността е 1,23 пъти по-висока от тази на Ишчел; по площ е близо пет пъти и половина по-обширен от Змейската земя.

Континентите и океаните на Кашеп са твърде сходни по очертания със земните и в голям мащаб се различават единствено по размерите (кашепските са по-обширни). Отликите стават по-значими на регионално ниво — текат реки, които нямат аналози на Земята, съществуват планински вериги, които ги няма в човешката реалност, липсват някои островни групи и т.н. Най-важната разлика е в бреговата линия — на Кашеп около моретата и океаните се простират пясъчни зони, които периодично се наводняват от твърде високите приливи, а после пресъхват за по няколко часа. На места зоните са широки десетки километри, другаде опират планински склонове и са сравнително тесни.

Друга разлика е наличието на многобройна група острови по средната линия на Атлантическия океан с обща постоянно суха площ колкото Гренландия, което е само около пет пъти по-малко от човешката Европа и близо десет пъти повече от Великобритания (от която на Кашеп са налице само Шотландските планини, а Уелс и по-голямата част от Англия представляват солени мочурища).

Този архипелаг е аналогът на потъналата суша, известна на Земята като Атлантида.

На Кашеп тя се нарича Борея и е дванайсет пъти по-голяма от някогашната Атлантида.

И третата, чисто географска разлика е наличието на подобен на Австралия континент с преобладаващ равнинен терен в средата на кашепския Пасифик. Територията му е предимно заблатена и представлява приливна зона, от която водата не успява да се отдръпне преди настъпването на следващия прилив. Този континент е практически необитаем. За сметка на това достатъчно добри за живеене са южните околности на Антарктида, която е ледена единствено край самия полюс. Крайбрежието ѝ е заето от гъсти борови гори тип тайга, а навътре материкът е безкрайна тундра с бродещи милионни стада елени.

Климатът е по-мек от земния. Сезоните се сменят само поради различното количество приемана слънчева радиация от Райко и Янкул. Към полюсите климатът постепенно става по-суров и студен. Оста на въртене на Кашеп е почти перпендикулярна на равнината, в която се намира нейната орбита и орбитата на Малкото слънце (поради което е уместно да се говори за биеклиптика в двуслънчевата система на „Долната земя“).

Металните руди на Кашеп залягат по-дълбоко, планините като цяло са относително по-ниски, тоест почти същите като на Земята. Съответно не съществуват и големи дълбочини като Марианската падина.

Перейти на страницу:

Поиск

Похожие книги