Повечето народи на Кашеп използват дванайсетична бройна система и позиционно записване на числата. Понеже всеки се съобразява само с това с коя ръка пише, начертаването на числа (както и рунически съчетания, които образуват изречения) може да е отляво надясно, отдясно наляво или отгоре надолу. Рядко пишат диагонално, почти никога отдолу нагоре, освен в ритуални и свещени записки, където формата и последователността на текста или числата се определят от рамкова фигура-рисунка (както например е на изображението на „азбуката“). Правилното прочитане на записано число е възможно благодарение на факта, че цифрата на по-високия разред е по-голяма от останалите, често подравнени по горната линия на първия знак. По тази логика човек би прочел числата
23, 32, 123 или 321
по един и същ начин като „сто двайсет и три“.
Отделни племена и раси предпочитат бройни системи като деветична (самодивите), двайсетична (популярна в Борея-Земемория) и дори шейсетична (нощните твари), спазвайки обаче общите правила за записване на многозначни числа.
Понякога, допълнително пред дълго число се поставя руната „начало“ и се затваря с руната „край“, сякаш в скоби или кавички (по този начин обикновено се постъпва с текстови символи).
Кашепците познават нулата, която в контекста на руна-дума значи „цифра“. От логиката на изписване на цифрите известни изключения са шестицата, деветката и единайсетицата.
Въпреки позиционния запис, отделни числа се бележат с особени символи — числата 12, 23 (което се чете „нзе“, понеже е календарно понятие), 33 (отново свързано с календара), 60 (срок на среден живот), 242, 264, 363 и 396 (представляват продължителност на годишни цикли), както и числата, които са степен на дузината: 144, 123, 126, 129 и 1212.
Нерядко числата 27 и 81 се именуват като „рунище“ и „Голяма руна“, в чест на кашепските писмена, без да се изписват с по-специални знаци.
Големите числа се именуват „шаркански“ и се описват по следния начин:
| дузина | = 121 | = 12 |
| дълга дузина | = 122 | = 144 |
| рогата дузина | = 123 | = 1728 |
| топла дузина | = 124 | = 20 736 |
| червена дузина | = 125 | = 248 832 |
| оранжева дузина | = 126 | = 2 985 984 |
| жълта дузина | = 127 | = 35 831 808 |
| зелена дузина | = 128 | = 429 981 696 |
| светлосиня | = 129 | = 5 159 780 352 |
| синя | = 1210 | = 61 917 364 224 |
| лилава | = 1211 | = 743 008 370 688 |
| слепяща дузина | = 1212 | = 8 916 100 448 256 |
Математиците на Кашеп използват знаци за събиране и изваждане, които, удвоени, бележат умножение и деление. За знак на равенство употребяват водоравен руноглиф (символ извън „азбуката“ с фиксирано значение и смисъл), който значи „живот“, при това „главата“ на руноглифа сочи резултата.
Познати са и обикновените дроби, а борейските граматици-роканчии даже са въвели аналог на десетична точка. Естествено, техните дроби са двайсетични. Масово обаче дробите не се изобразяват според математическите канони, а се бележат със знаци-понятия като „половина“, „третина“, „четвърт“, „петина“, „седминка“, „деветинка“ и „една дванайсета част“.
| 0 | 1 | 2 | 3 |
| 4 | 5 | 6 | 7 |
| 8 | 9 | 10 | 11 |
| 12 | 23 | 33 | 60 |
| 242 | 264 | 363 | 396 |
| ½ | ⅓ | ⅔ | ¼ |
| 144 | 123 | 126 | 129 | 1212 |
| събиране | изваждане | умножение | деление | равно на |
„ширина“ и „дебелина“ се уточняват със символа
