Жителите на незнайната страна (или планета, скептично уточни наум Радослав) рязко се отличаваха от всички срещани досега кашепци. Явно и местните народи никога преди не бяха виждали с очите си живи белонци, защото от близките казарми довтаса солидна тълпа зяпачи.
Новите съюзници представляваха невероятно зрелище. Едри колкото земни крави, те необичайно тихо топуркаха по прясно настлания паваж на шосето-улица. Краката им приличаха на алебарди, а самите те като цяло — на паяци или морски раци, но само бегло. Пълзяха бодро, в съвършен синхрон, над фасетъчните им очи (ако бяха очи) потрепваха пипалца и антенки. Около Дичо войниците се отдръпваха на безопасно разстояние.
Лъчите на двете слънца играеха по насекомешките черупки на белонците. Тази външна обвивка бе покрити с релефни, по-точно вдлъбнати орнаменти, твърде правилни, за да са естествени гънки. Кой знае, може би гравираната украса бе аналогична на татуировка. Маршируващите пришълци бяха еднакви като близнаци, като механизми… но Радослав ги чувстваше, че са живи.
В средата на колоната съществата-войници носеха върху гърбовете си странни и фини създания. Те приличаха на хибриди между оси и богомолки, макар че приликата бе по-скоро опит на Дичовото въображение да намери в чуждите им тела аналози на познати земни форми. Когато носените грациозни белонци се изравниха с младия мъж, той отстъпи почти ужасен. Техните вкостени кожи също имаха гравировка, но още по-гъста и дълбока, изтънила черупките им до крехка прозирност. Радослав виждаше как пулсират вътрешностите им.
Колоната спря стряскащо внезапно — всички като един.
Нежните същества — очевидно някакъв вид аристократи — се поизправиха върху гърбовете на носачите си. Размахаха пухкави антенки. И нададоха глас.
Така би могъл да проговори щурец през синтезатор.
Радослав нищо не разбра, дори не предположи, че в звуците се съдържа някакво смислено послание, но войниците наоколо отвърнаха — малко плахо, предпазливо, но дружелюбно.
Белонските редници затракаха с предни крайници. След кратко объркване бойците на Северната армия им отвърна с удари на каските по оръжията си.
Това сякаш окончателно разреди напрежението, повече или по-малко човекоподобните войници се усмихнаха на крайно нехуманоидните си съюзници. Пред офицерите-богомолки застанаха граморски пеон-квирини, тоест офицери от щаба, и поведоха необичайното попълнение към вътрешността на Лагера.
За съжаление крепостната стена трябваше да се довърши, майсторите се развикаха за материали и заедно с другите Радослав се върна на работа. Така и не видя как точно белонците изградиха сиво-кафеникавите куполи, под които се скриха. Във всеки случай, когато Периметърът бе окончателно затворен откъм реката и нейните езерца и мочурища, белонските „термитници“ вече бяха станали част от пейзажа в Лагера.
Късно вечерта в корпуса на всеки от спускаемите апарати, максимално близо до земята, зееха по няколко кръгли отвора. Те се открояваха в мрака и през тях можеше да се видят фосфоресциращите недра на кълболетите. Край тях бъкаше от суетящи се инсектоиди, които вадеха от вътрешността на металните сфери нещо като яйца или ларви. Подреждаха ги в каруци, постлани с бали вълна, и ги караха към термитниците си.
В ранни зори паякомравките приключиха с разтоварването на първия кълболет и започнаха да разглобяват по шевовете самия него. Каруци с метални части се проточиха към ковачниците в Лагера. Сегментите на сферичния кораб представляваха шестоъгълни или капковидни плочи, за които Радослав си помисли, че прекрасно биха послужили като щитове и без претопяване. Когато зърна и елементите от демонтираните вътрешни подпори, поразително наподобяващи по форма поетапно въвежданите в Армията нов образец алебарди, Дичо смело предположи, че гигантските апарати са били конструирани именно с идеята да послужат за изготвяне на оръжия.
С изгрева на Янкул отрядът на Радослав проведе серия маршировки отвъд Периметъра, тъй като тренировъчните плацове в Лагера все още бяха затрупани със строителни материали. И по време на упражненията, и през почивките, кашепските войници любопитно проточваха вратове, за да хвърлят по едно око към сферите, където белонците методично и вглъбено продължаваха работата си.
По едно време пришълците явно се сблъскаха със затруднения при един от кълболетите и представител на „аристократите“ поиска съдействие от граморските командири.
Радослав незабавно се натисна за доброволец.
Заедно с другите престрашили се бойци той с разтуптяно сърце доближи апарата. Облият корпус застрашително надвисна над доброволците, сякаш всеки момент щеше да се търкулне и да ги смаже. Изчерпвайки запасите си от кураж за дни напред, Дичо първи от сборния отряд надзърна в грамадната метална сфера.
Синкаво светещи паяжинени нишки мъждукаха в полумрака. Във вътрешното пространство се различаваха само слоеве и слоеве многоъгълни резервоари или килийки — сякаш в целия обем на апарата нямаше нищо друго. Зад полупрозрачните капачета на шестостенните контейнери нещо мърдаше. Радослав пристъпи предпазливо.
