В неговата казармена барака имаше няколко опънати върху стените пергамента с рисунки на това, което тук минаваше за таблици. Те включваха основните теоретични познания, задължителни за всеки воин. Разтегът се подразделяше на 12 педи, или 5 крачки, или 7 лакътя. В педята имаше девет пръста, по-точно — дължината на първата фаланга на палеца. Дванайсет разтега даваха един хвърлей, но Радослав със собствените си човешки сили, без да прави опит да разшава позадрямалите си псевдозмейски възможности, не покриваше това разстояние с еталонния камък от 250 галу. По-дългоръките измежду граморите като на шега запращаха гранитния къс на повече от трийсет метра. Но пък не бяха много точни в хвърлянето на предмети — освен ако не грабваха прашки (с които отстъпваха само на фаморите). Тогава бяха способни и с по-тежък камък да поразят от разстояние два хвърлея голям щит на бранител. Само едно граморско племе, по-бледокожо от останалите, се славеше с умението си да борави с метателни оръжия, но не копия, а… бумеранги! Вярно, граморските „дроти“ бяха праволетящи и не се връщаха при стопаните си, но за сметка на това събаряха и дори пръскаха на парчета глинени чучела от пет-шест хвърлея, като при това издаваха характерен и доста зловещ звук, порейки въздуха. Навярно заради това граморите от въпросното племе използваха извънсистемната в Лагера единица „дрохте“ от седем хвърлея — практическият таван на любимото им оръжие.
Таблицата от пергамента сочеше, че един прелет е 243 хвърлея. Изискванията на офицерите бяха тази дистанция да се пробяга в тръс за време от една ури. Квиринът на отряда, дванадесетникът Ндрангнекх, рече по този повод, че ако на Кашеп не би имало морета, а само суша и един гладък път, то тогава с помощта на едно силно магическо заклинание против сън и всякаква умора, целият свят би могъл да бъде обиколен в бяг за 189 сола без четири ури.
Радослав за сетен път не разбра числото, преди да го види написано според граморската — и обща за всички племена — дванайсетична система.
Една ури се състоеше от 3200 мига или „сърцеудара“ — Дичо буквално си преведе думата — и се пресмяташе като една трийсет и шеста от кашепското денонощие. В същото време режимът в Лагера, приет за „пълна стража“, съдържаше двайсет и седем ури, които имаха собствени имена. Така че граморският час не беше по-продължителен от 53 минути и десетина-двайсет секунди стандартно човешко време. Наблюдения и сметки окончателно потвърдиха хипотезата му, че повечето местни „говорещи народи“ произхождаха от неговия Свят. Бе освежаващо откритие. Вече се чувстваше не само емоционално, но и съзнателно близък с чудноватите човекоподобни от Долната земя.
Освен по слънцата, точното време в гарнизона се отчиташе и благодарение на едно дребно създание с четири крилца и зъбата човка, което обаче не летеше, а само пърхаше. Тъкмо навикът на тази чудновата птичка да надава пронизителен и тънък писък през строго определени интервали бе дал името на граморските „часове“. Не случайно животинката се наричаше
Щом се закачи за кашепските мерни единици, Радослав съумя да направи и по-общи изводи за планетата-аналог на неговата родна Горна земя.
Ако наистина тичащ в продължение на 189 местни денонощия грамор можеше да обиколи екватора със скорост 7,44 километра за 0,88 часа, тогава размерите на Кашеп бяха по-значителни от тези на Земята. Приблизителната оценка — подпомогната от географски данни от тефтера-календар — даваше за повърхността на Долната земя резултат, по-голям от земния с площта на почти два Тихи океана, или по-точно, два Атлантика, Азия и Индийския океан. Значи, Кашеп беше поне един и половина пъти по-обширна планета от Земята.
Когато Дичо видя и световните карти, предположението му се потвърди.
Уж между другото той попита квирина си колко е голяма тогава Змейската луна. Дванадесетникът се учуди на въпроса, но реакцията му не бе като тази на по-високомерния барастарх, не му се присмя, а най-сериозно каза, че би могла да бъде обиколена само за девет пъти по девет сола.
Елементарна пропорция помогна на Радослав да оцени повърхността на Змейската земя — колкото два Индийски океана без една Гренландия и Нова Гвинея. Или един Атлантик плюс Азия и Антарктида без островите и шелфовите ледници. Поне имаше по-малко за претърсване, някакви си непълни 149 милиона квадратни километра. Някъде из това пространство го чакаше дракончето с небесни очи…
Той се върна поомърлушен в бараката и за кой ли път се настани пред пергаментите. Доста изоставаше с материала в сравнение с другите воини. Все пак повечето неща им бяха познати. Календарните цикли например.
