Квиринът искаше от тях да пренесат застрашените от незнаен проблем ларви в очакващите ги каруци. Сетне бръкна в една от килийките и внимателно извади първото създание. Беше зеленикаво и фосфоресцираше.
Дичо не успя и да хлъцне, а квиринът вече бе тикнал нещото в ръцете му, така че той пое дебелата като бъчвичка ларва, преди да е преодолял отвращението си. Понесе я много внимателно, почти нежно и грижовно — само заради ужаса да не би грамадната гъсеница с прозирна опалова кожа да се спука в ръцете му и да го оплеска от главата до петите. Но изведнъж
Радослав чак спря. Никой досега не беше му благодарил така. Пашкулът вече не изглеждаше противно. С ъгъла на очите си той забеляза, че и останалите доброволци се сепват и забавят крачка, а сетне бдително и с къси стъпки понасяха чуждите мъничета.
Дичо прехвърли повече от четири дузини невръстни белончета, когато от друг апарат пристигнаха ракопаяци с множество чифтове щипки, което направи сборния драговолен отряд излишен.
Но преди да се оттегли, Радослав обходи целия кълболет по чудати спирални ленти от пружинираща материя. Вече наистина вярваше, че сферичните апарати са пристигнали от космоса и точно заради това търсеше някакъв команден център. Ала навсякъде имаше единствено пити със стотици и хиляди ларви, тук-там и възрастни индивиди, свити и оплетени в рехави какавиди, вцепенени, вероятно изпаднали в състояние на анабиоза. Някои от тях силно се различаваха от двата телесни типа, които бе видял досега. В апарата не се виждаха нито машини, нито технически съоръжения или поне такива, каквито би припознал човек, който е учил за инженер.
Когато сферата започна да се пълни с белонски работници, Дичо си тръгна. Очевидно нямаше да открие тук совалка или пилотска кабина, явно корабът не бе в състояние да излети отново и да достигне Вер Шелард. Кълболетите наистина бяха приспособени само за кацане трюмове, а и Радослав взе да се съмнява, че в орбита са останали някакви космически влекачи. Ако белонците притежаваха техническа цивилизация, биха ли се ограничили с пращане на сухопътни подкрепления, въоръжени единствено със средства за контактен механичен бой?
Дали пък змейовете не бяха прехвърлили огромните метални топки през космическото пространство? Дичо въздъхна горчиво.
Разочарованието му бързо се стопи под натиска на приятното усещане, подарено от гъсениците. По лицата на останалите личеше, че и те са попили същото. Помисли си, че надали някога ще изпита и капка погнуса от тези същества.
Буквално на следващия ден след демонтажа на апаратите Радослав изведнъж си даде сметка, че Лагерът е придобил съвсем завършен вид: стандартни, подобни на бастион постройки за всяка една трета арава, групирани около учебни плацове за различни тренировки. Бараките на отрядите стояха върху каменни фундаменти, под които се криеха мазета, подозрително напомнящи бомбоубежища. За различни временни нужди се опъваха шатри, включително за ковачници и складове с хранителни припаси. Отделните легиони се разделяха с широки, все още не изцяло павирани булеварди. Известно изключение от казармения стандарт правеха само белонските термитници. Те просто заемаха свободните площи и нямаха плацове. Паякомравките се скриха вътре и излизаха само за патрули и учения. Целият гарнизон бе отделен от останалото поле с Периметъра, чиито стени в крайна сметка се състояха от изправени вертикално масивни дървени платформи. От същите сегменти, съединени с метални халки и въжета на обтегачи, инженерните войскови дружини направиха плаващ мост през реката. Оградата бе най-укрепена откъм реката и на юг, в другите направления периметърът остана по-нисък. Навсякъде из Лагера се пръснаха светлинни ями, които заместиха пещите на дърва. Крила на вятърни двигатели си съперничеха със знамената на подразделенията.
В източния сектор на военния град се разполагаха летящите сили. Две кръстосани затревени писти приемаха въздушни кораби под ръководство на сигналчици с ярки знаменца. Край всяка полоса стояха приземени крилати фрегати, галеони и леки корвети. По тях непрекъснато нещо се работеше — чукаха брадви, екипажите оправяха платната и въженото стъкмяване. Огромна дървена шанца за стартиране на ветропланите използваше естествения склон на скалистите хълмове. Над нея стърчеше истинска диспечерска кула със сигнални отражатели и факелни прожектори. Корабите излитаха тежко и само при насрещен вятър. Почти винаги над Лагера кръжеше поне едно звено хвъркати гемии. Понякога Радослав можеше да ги види как провеждат учения на североизток — сякаш ято грамадни птици се събираха за миграция.
Гарнизонът заживя в нов ред, не по-малко напрегнат от строителния етап.
