Слънце недосегаемо (роман-изповед) полностью

Периодът между две еднакви фази на луните тук се наричаше, както и във фаморското Село, „нзе“, но по-твърдо произнасяно, и траеше седемнайсет сола и девет ури. Относно месеца „кане“ от трийсет и три сола Дичо остана с впечатлението, че се предпочита от сухоземните, немореходни племена, тъй като 21 нзе не правеха точно годината „яр“, състояща се от 363 сола. Единайсет кане обаче идеално се напасваха в един яр. Ала едно кане се делеше на два колокотла, което му се стори излишно раздробяване на календарните периоди.

Ярът като срок бе свързан с една звезда, наречена Сохдет или Дивечът на Небесния ловец. Схемата, нахвърляна от Ндрангнекх, позволи на Радослав да заложи главата си, че става дума за Сириус.

От своя страна сезоните се подчиняваха на друга кашепска година — тин. За разлика от схващанията на горските фамори, в Армията се втълпяваше на войниците, че освен Двуслънцие и Няманощие, между тях се падат Растеден и Растенощ. Нов тин се отчиташе от едно Слънцесливане до друго. Дичо чувстваше, че затъва в бъркотията на никаквите си астрономически познания и затова просто наизустяваше числата:

Един яр е равно на 11 кане, или 21 нзе „с остатък от по-малко от две ури“, а също така — 363 сола, или 242 котла.

Една тини… или един тин е 12 кане, също така 23 нзе „без почти две ури“, както и 396 сола, или 264 котла…

А дванайсет яра са един янкотъл, или единайсет тина, като това се нарича ситлаколо — хмък!

Един колокотъл е равен на шестнайсет сола и половина… единайсет котла… Уф!…

А сега другите:

Един котъл е 54 ури или сол и половина… ама за какво са им 48-часови денонощия, мама му стара! Освен за чанч! Ами да! Новобранците трябва да се шашкат. Така е по всички армии във вселената! Ох… айде пак…

Един… едно? Едно коло съответства на един янкотъл, но само за изразяване на възрастта на някое „говорещо“ живо същество.

Пет коло правят един „живот“… Брей! Да не би почти първобитните фамо-грамори да доживяват до близо осемдесет години?

Един… хъммм, една иги е седемдесет и осем яра.

Дванайсет иги, или 936 яра, правят едно асу.

Дванайсет асу са цял анун, а девет ануна правели една югха, след което „небесата се завъртали отново“… Аха! Тук има нещо!…

1452 сола — 4 яра, 1449 сола — 84 нзе… Дванайсет яра съдържат 2904 котла, които са точно 4356 сола без остатък… Хмък. Наистина има нещо…

Обаче какво? Очевидно се привеждаха в съвместимост някакви цикли… орбитални периоди на планети? Може би. Но откъде идеше нескопосното денонощие „котл“?

Радослав въздишаше и подпираше глава с длани. Къде по-лесно свикна със структурата на Северната армия. Там наистина всичко си беше ясно.

Щандартът на главнокомандващия на цялата войска висеше от хоризонтална греда като ветрило на кораб. Върху бялото му платно вятърът си играеше с бродираните двойно слънце с четири луни.

Надолу войнството се разделяше на девет легиона, всеки белязан с определен цвят от дъгата. Представянето на слънчевия спектър дълбоко впечатли Радослав. За първи по ред се смяташе черният, наричан „топъл“. Нататък следваха червен, оранжев, жълт, зелен, светлосин, син, лилав. Последно стоеше така нареченото „слепящо“, символизирано от белия цвят.

Откъде граморите знаеха за съществуване на инфрачервени и ултравиолетови лъчи?…

Легионът се командваше от лег-квирин. Опознавателен знак на военачалника и неговата свита пеони (множественото число от пеон звучеше като „пехан“, Дичо реши да го смята и за тъждествено на понятието „щаб“) бе цветно платнище с три опашки, като флагщокът се увенчаваше с накрайник на трижилно копие. Върху материята на знамето бе извезан символът на Армията — руноглифът „Райко“ и възелът-знак „Кашеп“.

Следващото подразделение носеше наименование „плък“. Ръководеше се от офицер с чин ирмин и помощници плък-пеони. Правоъгълното му знаме с две опашки се развяваше от върха на неимоверно дълга, двуглава бойна секира. Платнището имаше цвета на легиона и бе белязано с едно от животните, образуващи „главния“ кашепски зодиакален кръг. Съответно, всеки легион се състоеше от една дузина плъка.

Впрочем, имената на съзвездията бяха мъчни за свикване. Освен птицата Уруруй, никой зодиакален звяр не му приличаше на нещо познато. Ориентираше се най-вече по изображението. Според старшинството си зверовете се подреждаха по следния начин: Върколак (или просто Вълк), Двухоботен слон, Лястовица, Мида с пипала, Саблезъб не-знам-какво-си, Двуглав антилопо-мастодонт, Пеперуда, Жилеща саламандра, Невестулка (или плъх), Брадворог козел, Уруруйче и Риба. Второстепенните зодии служеха най-вече за маркиране на някакви помощни подразделения: Зъб, Дърво, Водно конче, Охлюв, Вълча диря, Цвете-слънчоглед, Жерав (или феникс?), Водна змия, Нокът, Шишарка, Бухал, Морско конче.