— Имаме посетител. — И тъй като поетите бяха пътуващи изпълнители и не бяха получили патронажа на домакинството, се наведе и прошепна: — Джиро от Анасати чака на кея отсреща, моли за разрешение да премине езерото.
Десио примига изненадано.
— Джиро от Анасати? — Инкомо едва не го скастри и той благоразумно сниши глас. — Що за причина може да води сина на Текума тук, без да са ни известили? — Усетил, че се поставя в неловко положение с това, че шепне заради наетите изпълнители, махна на поетите да напуснат. Някой слуга щеше да им плати. Не бяха достатъчно даровити, за да ги задържи.
Първият съветник погледна към вратата и когато останаха сами, каза:
— Имам да добавя нещо. Джиро ти праща поздрави. Съжалява за неофициалната си молба и моли да му отделиш малко време. Пратеникът от речната порта добавя, че пътува с минимална почетна гвардия, само дванайсет души.
— Само дванайсет!? — Раздразнението на Десио се изпари. — Бих могъл да го задържа на кейовете. С Джиро за откуп лорд Текума ще е… — Спря, забелязал мълчанието на Първия си съветник, и въздъхна. — Не, старецът не би заменил по-младия си син срещу единствения си внук. Джиро не е съвсем глупав.
— Определено не е, господарю. — Инкомо отстъпи назад, когато Десио стана, отвори паравана към страничния коридор и извика:
— Пратете стражата да придружи госта, ни до кейовете на главната къща.
После плесна с ръце за слугите и нареди да му донесат официален халат, а след това да занесат поднос с освежителни напитки и храна в голямата зала.
Инкомо изслуша нарежданията, без да коментира. Преди време Десио беше решил, че и най-дребното събитие трябва да става в голямата зала. Просторният каменен амфитеатър с високия сводест покрив беше достатъчно величествен, за да притесни повечето гости. Никое друго имение в империята не можеше да сравни с него. Подражатели се бяха опитвали, но на усилията им липсваше естественото разположение на залата — обкръжена от стръмни каменни склонове и разположена на брега на езеро. Беше най-величествената дворцова зала, освен двореца на императора и Десио вярваше, че посрещането на посетители там дава предимство на Минванаби. Надут и самоуверен, господарят попита:
— Какво може да е привлякло Джиро насам?
— Честно казано, милорд, не подозирам нищо и допускам всичко. Може би Господарят на Анасати отслабва. Като наследник, Халеско може би праща по-малкия си брат като емисар да предложи нещо.
Слугите почукаха и влязоха, понесли надиплена коприна, пояси с дълги пискюли, чехли, накити и скъпоценни игли. Поклониха се, оставиха ги и помогнаха на господаря да смъкне ежедневния омачкан халат. Инкомо се стъписа колко гладко и мускулесто е станало тялото на Десио. Момчешката тлъстина отпреди пет години почти беше изчезнала, заедно с лекомисленото поведение. Десио пъхна ръце в оранжево-жълтия халат и каза:
— Не знам. Старият Текума държи домакинството си на къса каишка, особено двамата си синове. Последния път, когато срещнах Халеско на игрите, беше същият като баща си. Но Джиро ми е непознат.
Слуги сресаха господаря и окачиха накити на розовите му уши. Щом вниманието им се измести към чехлите — преди това измиха и подсушиха краката на Десио — Инкомо се възползва от момента, за да докладва подробната информация, с която всеки добър съветник разполагаше по отношение на всяка важна фигура в империята.
— Джиро донякъде е загадка. Много е умен, тъй че каквото и да каже, не се оставяй да бъдеш подведен, че е луд, господарю.
Десио се намръщи. Никога не би се оставил да го въвлекат в толкова прозрачна игра. Но макар да мразеше да го карат да се чувства глупав, заслуша внимателно, докато Инкомо продължи с описанието на предложението на Мара да вземе за съпруг един от синовете на Анасати. Всички присъстващи бяха предположили, че ухажва Джиро, но вместо него съпруг й беше станал най-малкият брат, Бунтокапи.
Десио се ухили.
— Аха! Пренебрегнала е Джиро и си е спечелила враг.
— Би могло да се допусне нещо такова, господарю.
Един от слугите поднесе обшит със скъпоценни камъни чехъл. Десио пъхна крака си в него и погледна отражението си в скъпото метално огледало.
— Е, що за човек е той?
— Кротък е — обясни Инкомо. — Самотник. Има малко приятели. Пороците му са умерени, малко хазарт, но никога до крайности като покойния му брат, нито пие като Халеско. По някоя жена от време на време, но никога фаворитка. Склонен е да казва малко, но намеква много.
— Загадъчен, но всяка дума е важна — определи Десио.
Впечатлен от това, че не му се налага да обяснява тънкости, Първият съветник изреди останалото. На Джиро му липсваше военният опит на по-големия му брат, но пък усърдно изучаваше история. Предпочиташе стари свитъци преди поетите и баладите и прекарваше часове наред с писари в библиотеките.
— Добре. — Десио огледа отражението си, присвил устни. — Аз мразя да чета, тъй че едва ли идва тук за учен разговор. Ще посрещна неканения ни гост на пристана и ако не намеря за нужно да го изслушам, мога да го отпратя, без да си губя повече времето.
— Желае ли милорд почетна охрана?
